Заради големия посетителски интерес към експозицията „Реликвите на Калиакра”, срокът на нейното гостуване в Историческия музей в Горна Оряховица се удължава до 26 март. За всички желаещи, които все още не са успели да видят пръстена- убиец и останалите археологически находки от Добруджанското деспотство, Горнооряховският музей отново ще бъде отворен от понеделник до събота с работно време от 9.00 до 18.00 часа.
Изложбата е подредена в железничарския град от началото на месеца. Тя е посветена на 10-та годишнина от разкопките на крепостта Калиакра, по време на които се проучват предградието и вътрешният град. Ръководител на проучването е доц. д-р Бони Петрунова.
Сред сензационните находки се открояват две. Едната е кръст-реликварий от втората половина на ХІІІ в. с изображение на Богородица. В България са открити много малко подобни кръстове. Акцент в изложбата обаче е бронзовият пръстен от края на ХІV в., предназначен за извършване на убийства. Той е първият и единствен засега в България. Открит е самостоятелно, извън контекст от други предмети. Представлява халка и припоена към нея кръгла касета, украсена с гранулация. Има дупчица, която е изкуствено направена. Самата касета е куха и пригодена така, че вътре да може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът не е забележителен, тъй като не трябва да привлича вниманието. Той е мъжки, като се предполага, че е носен на малкия пръст на дясната ръка.
Според доц. Бони Петрунова, най-голяма е вероятността находката да се свърже с конфликта между Добротица и неговия син Иванко Тертер, тъй като е известно, че те не поддържат добри отношения. С това се обясняват и много от неизвестните смъртни случаи на нос Калиакра сред благородници и аристократи, близки до деспот Добротица. Като цяло може да се каже, че находката е пряко доказателство, че през ХІV в. са извършвани убийства, вероятно с политически характер, с помощта на ползваните по това време отрови.
В изложбата са показани още токи, прешлени за вретено, лампи, копчета, каменна матрица за изработка на накити. Изложена е керамика от ІІІ до ХІV в.-амфори, сграфитокерамика, кухненска керамика. Показани са също мраморни и каменни фрагменти с гръцки надписи.
