В Етнографския музей във Варна от днес може да се види изложбата „Вотиви“. Това са предмети с култово предназначение и се даряват като обет (от латинската дума „ex-voto”), вследствие на обещание, на вричане.
Народът ни ги нарича оброци. Израз са на хилядолетните човешки надежди, молби за здраве, за рожба, за изцеление, за благополучие, за преуспяване, за здравето на животните и за плодородие.
Поднасянето на дарове, за да се измоли помощ от боговете, а също и като знак на благодарност за направеното за хората, е древна традиция. Това е един от начините за установяване на пряк контакт с божеството. Тя е позната още от езически времена в древния Египет, Асирия, Гърция, Рим, при етруските и траките, също в Индия, Китай и т. н. Тези обичаи за даряване са разпространени и сред християнските народи.
„За мен лично всеки един от тези предмети, дори и най-мъничкия и най-невзрачния за публиката, е изключително ценен, защото той въплъщава мечтата и молбата на някой човек. Затова са и ценни, защото е свързано с нечий живот, с нечия съдба”, сподели при откриването на изложбата нейният куратор Иглика Мишкова.
Вотивите представляват фигурки на хора, на части от човешкото тяло и органи /ръце, крака, очи, сърце, бъбреци, дори черва и пенис/, на животни, на хомоти за запрягане на животните и др. Има вотиви за професии и къщи. Те са произведения на златарското изкуство. Най-често са изработени от сребро или различни метални сплави.
Според традициите на българите вотивите се поставят върху иконата на Исус Христос, Св. Богородица, на светци-покровители, залепват ги, закачват ги чрез конец или ги забождат. Поднасят ги с молба за оздравяване, както и с молба за благополучие. Смята се, че при съприкосновение с иконата вотивът играе ролята на едно постоянно напомняне на молбата, отправена от страна на дарителя.
В много храмове в района на Хасково все още има подобна практика. В голяма част от останалите райони на страната просто са останали като част от музейни сбирки, обясни Мишкова, която е уредник на Националния етнографски музей.
Изложбата събира повече от 290 предмети от 15 български музея в градовете Варна, Бургас, Хасково, Ямбол, Шумен, Габрово и др. След презентацията й в София, тя пое на обиколка из страната. Варна е първата спирка, като тук експозицията ще остане до 20 септември.
Посетителите ще могат да изписват своите пожелания или молитви на гърба на фотоси на вотиви, които те си изберат, и да ги окачват на дървото на желанията в изложбата.
Народът ни ги нарича оброци. Израз са на хилядолетните човешки надежди, молби за здраве, за рожба, за изцеление, за благополучие, за преуспяване, за здравето на животните и за плодородие.
Поднасянето на дарове, за да се измоли помощ от боговете, а също и като знак на благодарност за направеното за хората, е древна традиция. Това е един от начините за установяване на пряк контакт с божеството. Тя е позната още от езически времена в древния Египет, Асирия, Гърция, Рим, при етруските и траките, също в Индия, Китай и т. н. Тези обичаи за даряване са разпространени и сред християнските народи.
„За мен лично всеки един от тези предмети, дори и най-мъничкия и най-невзрачния за публиката, е изключително ценен, защото той въплъщава мечтата и молбата на някой човек. Затова са и ценни, защото е свързано с нечий живот, с нечия съдба”, сподели при откриването на изложбата нейният куратор Иглика Мишкова.
Дарик Варна
Вотиви с част от човешкото тяло
Дарик Варна
Дарик Варна
Изложбата събира повече от 290 предмети от 15 български музея в градовете Варна, Бургас, Хасково, Ямбол, Шумен, Габрово и др. След презентацията й в София, тя пое на обиколка из страната. Варна е първата спирка, като тук експозицията ще остане до 20 септември.
Дарик Варна
Дарик Варна