Свилен Стоянов пред Дарик
95125
Свилен Стоянов пред Дарик
Театърът се променя през годините, но той е откликване на живота. Винаги, когато е намерен адресът към публиката, представлението е успешно. Това сподели в ефира на Дарик Варна актьорът Свилен Стоянов, който чества своя 60-годишен юбилей на сцената на Драматичния театър във Варна.
„Няма вчерашно или утрешно предствление, само днешно. Театърът се развива, разказът става все по-динамичен. Публиката не търпи многословие, затова се изисква кондиция, гъвкавост на актьорите. Трябва да имаме добра връзка с публиката. Те е многообразна и всяко представление зависи от нея”, коментира актьорът, който има 103 роли за 36 години във Варненския театър.
Хората категорично имат нужда от театър, затова не отказваме ангажименти и в малките селища, стига да има възможност за това, казва Свилен Стоянов. За него актьорството е морално удовлетворяваща професия, тъй като казва истината.
„Тази професия е мисия. Ако се отстоява, ще бъдем максимално удовлетворени”, е мнението на варненския актьор. Затова неговият съвет към младите му колеги е дълбоко да вярват на това, на което са се посветили, да запазят индивидуалността си, да прескачат неудачите, защото имат невероятния шанс да изразят себе си чрез театъра.
Свилен Стоянов започва своята кариера във Варна преди 36 години по разпределение. Казва, че приема поканата без колебание, тъй като има слабост към морето и Варна като град. Първата му роля е с актрисата Грациела Бъчварова, с която играят „Салют динозаври” през 1981 г.
Сред любимите си роли актьорът отличи и образа на вестникар в „Къщата” по Страшимиров. Пиесата „Между два стола” пък е играна 152 пъти цели 8 години.
60-годишния си юбилей Свилен Стоянов ще отбележи на сцената с постановката „Бащи, лъжи и още нещо” на 10 ноември. Интересното е, че преди 25 години той играе в същата пиеса, но ролята на сина.
„Сега играя бащата и това е съдба. Представлението е на един и същ режисьор. Но преди стоях зад Лесли и оправдавам поведението му, а днес се опитвам да защитя таткото. Той е целеустремен към кариерата си, но накрая разбира, че всичко това е налице, но няма сина си, не го е заслужил. В крайна сметка публиката трябва да намери най-верното решение”, смята актьорът.
Извън театъра той се е отдал на поетични откровения, които е събрал и иска да издаде. Свилен Стоянов работи и с школа „Феникс”, в която обучава на актьорско майстворство деца с увреждания.
Целият разговор със Свилен Стоянов е в прикаченото аудио.
„Няма вчерашно или утрешно предствление, само днешно. Театърът се развива, разказът става все по-динамичен. Публиката не търпи многословие, затова се изисква кондиция, гъвкавост на актьорите. Трябва да имаме добра връзка с публиката. Те е многообразна и всяко представление зависи от нея”, коментира актьорът, който има 103 роли за 36 години във Варненския театър.
Хората категорично имат нужда от театър, затова не отказваме ангажименти и в малките селища, стига да има възможност за това, казва Свилен Стоянов. За него актьорството е морално удовлетворяваща професия, тъй като казва истината.
„Тази професия е мисия. Ако се отстоява, ще бъдем максимално удовлетворени”, е мнението на варненския актьор. Затова неговият съвет към младите му колеги е дълбоко да вярват на това, на което са се посветили, да запазят индивидуалността си, да прескачат неудачите, защото имат невероятния шанс да изразят себе си чрез театъра.
Свилен Стоянов започва своята кариера във Варна преди 36 години по разпределение. Казва, че приема поканата без колебание, тъй като има слабост към морето и Варна като град. Първата му роля е с актрисата Грациела Бъчварова, с която играят „Салют динозаври” през 1981 г.
Сред любимите си роли актьорът отличи и образа на вестникар в „Къщата” по Страшимиров. Пиесата „Между два стола” пък е играна 152 пъти цели 8 години.
60-годишния си юбилей Свилен Стоянов ще отбележи на сцената с постановката „Бащи, лъжи и още нещо” на 10 ноември. Интересното е, че преди 25 години той играе в същата пиеса, но ролята на сина.
„Сега играя бащата и това е съдба. Представлението е на един и същ режисьор. Но преди стоях зад Лесли и оправдавам поведението му, а днес се опитвам да защитя таткото. Той е целеустремен към кариерата си, но накрая разбира, че всичко това е налице, но няма сина си, не го е заслужил. В крайна сметка публиката трябва да намери най-верното решение”, смята актьорът.
Извън театъра той се е отдал на поетични откровения, които е събрал и иска да издаде. Свилен Стоянов работи и с школа „Феникс”, в която обучава на актьорско майстворство деца с увреждания.
Целият разговор със Свилен Стоянов е в прикаченото аудио.
