Проф. Светослав Георгиев
97891
Проф. Светослав Георгиев
Когато човек се роди, неговото сърце има определен пробег, като двигателя на автомобила. Този пробег зависи от това как живеем, от какво боледуваме и дали нашето сърце боледува. Това заяви в интервю за Дарик проф. д-р Светослав Георгиев, ръководител на Отделението по инвазивна кардиология при варненската Университетска болница „Света Марина“.
За да работи в идеален режим на работа, така че по-малко да се износва, сърцето трябва да се храни добре. В противен случай част от сърдечните клетки могат да загинат. Колкото повече загиват, толкова капацитетът на сърцето, а оттам и на организма, намалява.
„Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за смъртност сред населението в България и Източна Европа. Дълги години нямахме вариант на реакция срещу тях. През последните 20 години, с развитието на технологиите в медицината, широко в България навлезе интервенционалната кардиология. Тя се занимава с решаване на остри критично възникнали проблеми с човешкото сърце, на базата на стеснения на кръвоносните съдове”, разясни проф. Георгиев.
Постулат в кардиологията е „Задължително се борим за всяка жива сърдечна клетка", отбеляза специалистът.
С методите на интервенционалната кардиология е повишена средната продължителност на пациентите. От 70 при мъжете и 72 години при жените допреди 30 години, сега тя е съответно 75 и 78 години.
Проф. д-р Св. Георгиев: Решението за поставяне на стент трябва да се взема от екип от различни специалисти
Най-масовата част на интервенционалната кардиология е поставянето на стент. Предимствата на този метод са, че поставяно на стент възстановява изходния диаметър на кръвоносния съд.
Стентът обаче решава само критичния проблем и е нещо като смяна на резервна гума на автомобила. Самата „болест” е възрастта, досегашният ни начин на живот, високото кръвно, захарната болест и тютюнопушенето – все фактори, които непрекъснато атакуват стената на нашите кръвоносни съдове и създават условия за по-бързо развитие на атеросклероза.
Стентът представлява мрежа от специална сплав. В нея са вложени последните постижения на науката. Така е полирана и направена, че да се стеснява и разширява до десети от милиметъра. В някои случаи в сплавта има специфичен полимер с вложено лекарство, което дозирано във времето се освобождава, за да не реагира стената на кръвоносния съд, обясни интервенционалният кардиолог.
Няма ограничения за броя на стентовете, които могат да бъдат поставени в организама. Всички случаи на стентиране се поемат от Здравната каса, освен ако не се слагат вътресъдови протези, които се заплащат от пациента.
В едни случаи стентът е подходящ, но в други се прибягва до пришиването на вена или артерия, с която се заобикаля запушения съд. Отворените сърдечни операции обаче крият 2.2 % риск от настъпване на смърт в най-добрите клиники, а при стентиране рискът е едва 0,15 %.
В последните години много се работи за намаляване на риска от образуване на тромби в сърцето. То има нещо като апендикс в лявата половина, който при аритмия формира тромби. Като се откъснат, най-близкото място, в което се загнездват, са мозъчните съдове. Една немалка част от инсултите са на база на тоя тип тромби. Затова с помощта на интервенционалната кардиология се слагат специални устройства, които тапицират този страничен ход и по този начин не дават възможност там да се образуват тромби.
"Емоционалните проблеми са стрес. Дори и хубавите емоции понякога могат да бъдат опасни", заключи кардиологът.
Целият разговор с проф. д-р Светослав Георгиев е в прикаченото аудио.
За да работи в идеален режим на работа, така че по-малко да се износва, сърцето трябва да се храни добре. В противен случай част от сърдечните клетки могат да загинат. Колкото повече загиват, толкова капацитетът на сърцето, а оттам и на организма, намалява.
„Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за смъртност сред населението в България и Източна Европа. Дълги години нямахме вариант на реакция срещу тях. През последните 20 години, с развитието на технологиите в медицината, широко в България навлезе интервенционалната кардиология. Тя се занимава с решаване на остри критично възникнали проблеми с човешкото сърце, на базата на стеснения на кръвоносните съдове”, разясни проф. Георгиев.
Постулат в кардиологията е „Задължително се борим за всяка жива сърдечна клетка", отбеляза специалистът.
С методите на интервенционалната кардиология е повишена средната продължителност на пациентите. От 70 при мъжете и 72 години при жените допреди 30 години, сега тя е съответно 75 и 78 години.
Проф. д-р Св. Георгиев: Решението за поставяне на стент трябва да се взема от екип от различни специалисти
Най-масовата част на интервенционалната кардиология е поставянето на стент. Предимствата на този метод са, че поставяно на стент възстановява изходния диаметър на кръвоносния съд.
Стентът обаче решава само критичния проблем и е нещо като смяна на резервна гума на автомобила. Самата „болест” е възрастта, досегашният ни начин на живот, високото кръвно, захарната болест и тютюнопушенето – все фактори, които непрекъснато атакуват стената на нашите кръвоносни съдове и създават условия за по-бързо развитие на атеросклероза.
Стентът представлява мрежа от специална сплав. В нея са вложени последните постижения на науката. Така е полирана и направена, че да се стеснява и разширява до десети от милиметъра. В някои случаи в сплавта има специфичен полимер с вложено лекарство, което дозирано във времето се освобождава, за да не реагира стената на кръвоносния съд, обясни интервенционалният кардиолог.
Няма ограничения за броя на стентовете, които могат да бъдат поставени в организама. Всички случаи на стентиране се поемат от Здравната каса, освен ако не се слагат вътресъдови протези, които се заплащат от пациента.
В едни случаи стентът е подходящ, но в други се прибягва до пришиването на вена или артерия, с която се заобикаля запушения съд. Отворените сърдечни операции обаче крият 2.2 % риск от настъпване на смърт в най-добрите клиники, а при стентиране рискът е едва 0,15 %.
В последните години много се работи за намаляване на риска от образуване на тромби в сърцето. То има нещо като апендикс в лявата половина, който при аритмия формира тромби. Като се откъснат, най-близкото място, в което се загнездват, са мозъчните съдове. Една немалка част от инсултите са на база на тоя тип тромби. Затова с помощта на интервенционалната кардиология се слагат специални устройства, които тапицират този страничен ход и по този начин не дават възможност там да се образуват тромби.
"Емоционалните проблеми са стрес. Дори и хубавите емоции понякога могат да бъдат опасни", заключи кардиологът.
Целият разговор с проф. д-р Светослав Георгиев е в прикаченото аудио.
