Най-много 300 лева неустойка иска да ни плаща енергото, ако ни остави за дълго без ток
Най-много 300 лева неустойка иска да ни плаща енергото, ако ни остави за дълго без ток / Sofia Photo Agency, архив

Горна граница за част от неустойките, които да плаща на клиентите си, постави дружеството „Енерго-Про“, доставящо ток в Североизточна България. „Енерго-Про“ не иска да плаща повече от 300 лева, ако се докаже, че по негова вина потребителят е останал за няколко дни без ток или не са спазени други срокове, определени в общите условия на компанията. Това стана ясно по време на изнесеното във Варна заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която публично обсъди общите условия.

В документа е записано, че при доказано неспазване на сроковете от страна на енергото дружеството плаща неустойка в размер на 10 лева на всеки 24 часа закъснение, но не повече от 300 лева. В случай че потребителят остане повече от 24 часа без електричество, компанията е е длъжна да му плати първоначално 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурен ток. И тук горната граница е 300 лева.

От енергийния регулатор отказаха да приемат искането на „Енерго-Про“ с мотива, че то не е обосновано. „Защо горната граница е 300, а не 3000 лева“, попита един от членовете на комисията.

По същите причини регулаторът отхвърли предложението на енергото    потребителите с изключен ток да плащат по 100 лева глоба, в случай че отново неправомерно са възстановили електрозахранването на обекта.

По време на заседанието от „Енерго-Про“ поискаха срокът за отчитането на електромерите да е 33 дни, а не 31 дни, както е приел регулаторът.

„Бихме искали да имаме толеранс от 1-2 дни. В противен случай, ще бъдем принудени да назначим допълнителен персонал“, коментира Стефан Абаджиев, член на УС на „Енерго-Про“.

„Енерго-Про“ настоява още да може да прекъсва тока на клиентите си при просрочие от 10 дни, а не от 20, както предлагат от комисията.

„Считаме, че 20 дни е прекомерно дълъг период и би затруднил ликвидността на дружеството“, председател на УС на „Енерго-Про Продажби“ Пламен Стефанов.

Отговорът на ДКЕВР бе, че очакват смислен анализ на това искане.  „От една страна, оборотният капитал, включен при ценообразуването, касае по-голям период от време. От друга – събираемостта от битовите потребители е сравнително висока“, коментира Анжела Тонева, председател на ДКЕВР.

Окончателното решение на комисията ще бъде взето, след като днешното обществено обсъждане, добави тя.

Неотдавна от „Енерго-Про“ предупредиха за увеличаване на авариите през идната година заради намалените средства за инвестиции. Според Тонева подобно заключение не е логично, защото нормативната база разрешава инвестициите да се включат предварително или  след тяхното извършване. „Ние сме взели едно справедливо решение да бъдат включени, след като бъдат направени инвестициите. Управлението на дружеството трябва да вземе решение как да финансира инвестициите“, добави Тонева.

Варна