Варна

Донори в България няма заради липса на организация

5 февруари 2013 12:52

В България няма достатъчно трансплантации, защото няма организация. Това каза в ефира на Дарик Варна доц. д-р Вилиян Платиканов, шеф на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Св. Марина” и координатор по трансплантология на болницата, който се нареди сред най-добрите лекари на Варна след проучването на Дарик радио в края на миналата година.

Според специалиста у нас липсват трансплантации, тъй като няма донори. А причината е в много слабата организация. Да бъде трансплантиран нуждаещ се пациент е въпрос на късмет. Законът е налице и е добър, смята доц. Платиканов, но липсва организация за намиране на подходящ донор. По думите му, над 1200 души в България се нуждаят от трансплантация.

„В целия свят се знае, че донорството е малко медицина и много организация. Трансплантацията е комплексен процес, при който има най-малкото три етапа – намиране на орган, трансплантационната процедура, следоперативното лечение и наблюдение на пациентите. Най-важното в този процес е намирането на орган”, обясни доц. Платиканов.

Той разкри, че във Варна миналата година е имало пет донори, но нито един не е бил експлантиран, защото и петимата са били носители на хепатит. „Ако си боледувал от тази болест, не можеш да бъдеш донор. Причината е, че в следоперативното лечение има много тежка имуносупресивна терапия. Тя е тази, която подтиска изхвърлянето на органа и респективно подтиска цялата имунна защита. В такива случаи, ако пациентът е носител на вирусен хепатит, той се активизира и всичко приключва”, разясни медикът.

Той е на мнение, че трябва да се оптимизира организация, за да се уреди въпросът с донорството. Същевременно доц. Платиканов не скри, че липсата на донори увеличава риска от криминално донорство. „Проблемите трябва по някакъв начин решавани и хората търсят начини да ги преодоляват”, каза специалистът.

Доц. Платиканов коментира и проблемите в областта на анестезиологията. По думите му Здравната каса не се интересува от лечението на болката. Затова не е и интересно за болниците да развиват една нова болкова терапия. „Тя няма как да бъде финансирана освен чрез странични средства, които трудно се намират”, поясни медикът.

По думите му малко хора искат да се занимават с анестезиология. Специалистите в тази област в България намаляват, защото работата им е трудна, малко заплатена, изключително напрегната и харчеща психика и физика. „В чужбина дейността също е много тежка, но там заплащането е в пъти повече, което по някакъв начин би могло да компенсира напрежението. Затова много хора предпочитат да отидат там”, коментира още доц. Платиканов.

По отношение на лекарските грешки в областта на анестезиологията медикът каза, че те са много опасни и трудно поправими. „Лошото е, че нашата дейност е свързана с дихателната, сърдечната, бъбречната, чернодробната и др. функция. Когато ние сбъркаме там, тази функция страда или отпада. Когато отпадне дишането, в рамките на 2 минути човек загива. Така например, ако има проблем с дихателната функция, правилното решение трябва да бъде взето много бързо, в рамките на тези 2 минути. Няма време за мислене, нито за отваряне на учебник. Аз трябва да се справя. Ако решението е грешно, връщане назад няма”, допълни шефът на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в болница „Св. Марина”.