Долни чифлик ще развива екотуризъм в девет защитени територии
Долни чифлик ще развива екотуризъм в девет защитени територии / Дарик Варна, архив

Природните забележителности, благоприятното географското положение и биоклиматичните ресурси на община Долни чифлик дават прекрасна възможност, освен традиционния и морския туризъм, да развива и екотуризма.  „Съгласно Регистъра на защитените територии, поддържан от  Регионална инспекция по опазване на околната среда - Варна, на територията на община Долни чифлик попадат девет защитени територии”, обясни кметът Борислав Натов.

Най-големите от тях са резерватът „Камчия”, поддържаните резервати „Вълчи проход” край с. Голица и „Киров дол” край с. Солник. Освен това има и пет защитени местности: „Лонгоза“ - буферната зона на Камчия,  „Солник“ -  буферната  зона на „Киров дол“, „Михов дол“ – буферната зона на  „Вълчи проход“,  „Орлов камък” край с. Горен чифлик и „Горска барака” край с. Юнец. Сред природните забележителности е находището на бял оман край с. Детелина, уточниха от туристическата дирекция на общината.

Изключителен интерес сред еколозите и почитателите на екотуризма предизвиква резерватът „Камчия”, който е с площ 849,7531 хектара. Той се намира в землището на селата Ново Оряхово, Старо Оряхово и Близнаци, в близост до курортите „Камчия” и „Шкорпиловци”. Крайречните заливни гори около устието на р. Камчия днес са най-представителният образец на лонгозните гори, разпространени в източната част на Балканския полуостров. Общо висшите растения, установени в лонгозната гора и заблатените територии в нея са 245 вида. Камчийският лонгоз е единственото известно находище на българския ендемит грудеста горва. Също така се срещат застрашените от изчезване лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница.

Река Камчия и азмаците се обитават от 39 вида риби, от които 31 са постоянни, а 8 - временни обитатели, навлизащи от морето. Такива са брияната, змиорката, деветиглената бодливка, трииглата бодливка, шаранът, кавказкото попче, върловката и др.

Общо на територията на резервата се срещат 14 вида земноводни и влечуги. Установени са 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България над 800 м н. в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг вид в природозащитно отношение е видрата, включена в Европейския червен списък. В района са установени 258 вида птици, което съставлява 66% от общо установените в България видове. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус, от които 32 вида гнездят. Сред редките за България и Европа видове птици, размножаващи се в резервата, са: черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, както и седем (от общо 9) вида от кълвачите, разпространени в Европа. Специално за гнезденето на средния пъстър кълвач и полубеловратата мухоловка резерват Камчия е едно от най-важните места за тези видове в Европа. В Червената книга на България са включени общо  47 вида гръбначни животни от фауната на резервата.

Резерватът може да бъде наблюдаван по периферията на северната му граница - при КК „Камчия”, и югоизточните периферни части, до които се достига по асфалтов път Ново Оряхово - Шкорпиловци.  В района на резервата са забранени  всякакъв вид строителство, замърсяване с отпадъци, безпокоене, преследване, улавяне и убиване на диви животни, повреждане на гнездата и леговищата им, ловуване и риболов, унищожаване на тревна, храстова и дървесна растителност, събиране на диворастящи растения, плодове и семена и др.