Черният „Мерцедес", в който вчера рано сутринта загина директорката на единственият на Балканите Институт по розата в Казанлък проф. Лилия Кръстева е с черна прокоба. Това съобщи казанлъшката телевизия ПРЕС ТВ, позовавайки се на история от преди 7 години, разказана от паметливи работници на института.
Тогава, само че в Румъния същият немски автомобил катастрофира. Инцидентът става също рано сутринта, като колата се обръща в канавка. В автомобила тогава, управляван от друг шофьор, пътуват тогавашният директор на института Недко Недков и тогавашната главна счетоводителка 38 годишната Златка Кръстева.
При катастрофата тогава шофьорът и Недков се разминават само с леки травми и уплаха, но загива младата жена, която носи същата фамилия, като покойната професорка. Златка Кръстева, която остави две сирачета, пътува на задната седалка на „мерцедеса" и в момента на инцидента спи. Златка чупи врат и загива на място.
/ По ирония на съдбата жертва на тежка катастрофа става малко преди инцидента със Златка Кръстева и нейният 8 годишен син, който остана с тежки травми за цял живот. 8 годишния син тогава на бившата главна счетоводителка бе блъснат от млада шофьорка. В търсене на справедливо наказание именно Златка Кръстева и съпругата на още една жертва при ПТП станаха основни двигатели на роденото в Казанлък и в последствие станало национално сдружение „ Стоп на войната по пътищата". /
При инцидента в Румъния през 2007-ма година шофьорът на „Мерцедеса" е задържан. След два дни е освободен, а малко по-късно губи работата си в института. Инцидентът тогава разбуни духовете в града, приятели и близки погребаха Златка Кръстева, а директорът на Института по розата Недко Недков отказа да се вози на немската кола и се качи на .. колело.
След този инцидент служебното возило е основно ремонтирано и не след дълго влиза отново в употреба.
Когато преди няколко месеца проф. Лилия Кръстева поема в най- размирните времена казанлъшкия научен институт, „Мерцедесът" пак влиза в употреба. Запознати са категорични, че колата била в добро техническо състояние.
Служители от института обаче твърдят, че тя самата не харесвала стила на шофиране на настоящия шофьор Георги, тъй като карал доста бързо. Дори в петък миналата седмица, последният работен ден на проф. Кръстева, тя споделила пред колеги, че не желае Георги да я кара, заради рисковото му шофиране. Търсила кой да я закара до Пловдив. Имала е дори идея да премести Георги на трактор и да си потърси нов шофьор.
Казанлъчани си спомнят, че преди да започне работа в Института по розата, Георги работи като шофьор на автобус в погребално бюро. След това е шофьор на ТВ екипа на Военния ТВ канал в Казанлък. Тези , които го познават споменават и за друга черта от характера на Георги- не бил враг на алкохола.
Как и защо Георги отново се е оказал зад волана на носещия нещастия автомобил в последния ден на март, не е ясно. Разследващите трябва да установят дали освен мъглата и черния дим, спуснал се над трасето рано сутринта или и висока скорост и недоспиване на шофьора са причина за жестокия удар, отнел живота на един от най- видните български професори и член на Селскостопанската академия.
Че съдбата в последните години на казанлъшкия Институт по розата е нелека, говорят поредица факти от близкото минало. Най- пресен е примерът с продължилите близо два месеца протести на работници в института, свързани с рокадите на шефското място. Миналата есен, когато масово колективът не се съгласи с назначаването макар и за врид. директор на проф. Недко Недков, в града на розите всяка вечер работещи в Института протестираха с различни средства. Издаден бе специален некролог, с който осъмна града и от който гражданите научиха, че „ почина Институтът по розата и етерично маслените култури".
В знак на несъгласие с рокадите по върховете на научното звено, пред входа на Института дълго време стоя и черен ковчег, а работници с черни кръстове в ръце обикаляха в кръг.
Отразяващите протеста на работещите в института журналисти не веднъж и два пъти чуха и тежки упреци по адрес на различни хора, упреци, далеч от добрия тон и цивилизованото отношение между работници и ръководители.
Като се обърне колата, пътища много, коментират днес в града на розите поредната трагедия и скърбят за проф. Кръстева, която искрено имаше амбицията да изправи на крака една от емблемите на България.
Някои от гражданите на Казанлък дори стигат по-далеч. Те са категорични, че роля в нещастията имат и многото клетви , изричани по време на есенните протести и не крият, че се притесняват от тях .
След толкова много прокоби и нещастия , очевидно научният институт се нуждае от добра мисъл и добра поличба, града от общ молебен за здраве и сполука за неговите жители, твърдят по -черковни граждани от Казанлък. Дали местната управа и църковна общност ще поемат присърце тази идея, ще покаже времето. Към днешна дата е сигурно едно: служебният „ Мерцедес" на Института по розата вече няма да взема жертви, защото след втората катастрофа, на практика не става за нищо.
Ясно е и друго: че животът на шофьора Георги след 31-ви март няма да е същият.
Както и че проф. Лилия Кръстева никога няма да види сбъдната мечтата си- върналият блясъка си институт, с възобновена битова част и доволни научни работници.
Работници, за които поредната розова кампания започва след около 40 дни.
