Сезонът на Лешоядите  /хардкавър на един не лош филм/
Сезонът на Лешоядите /хардкавър на един не лош филм/ / netinfo


В Сезона на Лешоядите сме.
И въобще не се бъркайте, че е пролет. От много отдавна няма такъв филм. Прожектират ни една и съща лента, с уговорката, че всеки път Лешоядите стават все повече, а наготово поднесената им мърша, все по-малко. А няма нищо по- лошо от прегладнял Лешояд.
Още по-страшно става, ако са цяло ято. Купчина някаква, заблуден пасаж.
С конкретна цел- да се нахранят, за да оцелеят.
Тогава, при дефицита на наготово поднесената мърша, стават изключително свирепи.
Ослепяват от свирепост и подивяват от глад. А гладът е лош съветник.
Не избират.
Склонни са дори на канибализъм помежду си, в името на малкото останали оглозгани кокали.
Защото битката всъщност е за Кокала. И свърши ли Кокалът, откачат.
От ярост, наранено его, злоба, вроден самоунищожителен рефлекс.
И тогава, просто наръфват първото им попаднало живо птиче. Мухичка дори някаква. Не дай боже някоя по- жилава жива мръвка.
Кълват безпощадно и не пускат.
Давят се в собствената си перушина и душат в дивия си гладен крясък, без да осъзнават, че кълвейки настървено, на едри и големи хапки, без подбор и вкус, без да имат време да сдъвчат, рискуват жестоко да се задавят с всяка следваща жива жила.
Ама така правят в Сезона на лешоядите.... Лешоядите.
Които в самозабравилата се илюзия на велико, важно и силно ято, пропускат една МЪЪЪЪничка подробност:
че мъчно се предъвква жива жила.
Че прави топка на гърлото и съществува голям риск да заседне. А агонията е нещото, което най- плаши Лешоядите в техния и отвъд техния сезон. Въпреки привидните им инстинкти за самосъхранение.
И в желанието си да заобиколят агонията, Лешоядите на едри топки поглъщат живи жили, с илюзията, че вземат хапче за имунитет. Виагра за вечност.
Тук обаче са в дълбока илюзия. Пагубно дълбока илюзия.
Защото Лешоядите нямат имунитет.
Те загиват от собствената си резистентност. В техния и отвъд техния сезон. Естествен подбор, някакъв, казано простичко.
Популацията дори и на Лешоядите следва да има контрол.
И тогава, колкото и абсурдно да звучи,  самоизяждането в Сезона на Лешоядите, става единствено възможната норма, за да оцелее светът до поредния , макар и кратък Сезон на канарчетата.
Които в крайна сметка се оказват далеч по-оцеляващ вид от Лешоядите.
На прага на новата Ледена епоха сме, така че ...
Кураж, дребни птичета!
Лешоядите вече се сбиха за мръвката, давенето отпочна!
Дръж се, гледай и се смей, Човече!
Малко остана.
Защото, как беше?
Змията хапе най- много, когато умира.
И умира от собствената си отрова.