Визитка:
20 775 от жителите на община Казанлък миналия октомври гласуваха за нея. Тя записа името си като първата жена-кмет в историята на местното самоуправление на Казанлък само броени дни след личния си празник.
Дойде с обещанието да работи така, че Казанлък и жителите на общината да си върнат самочувствието, убедена, че има с какво да се гордеем. Както и с надеждата и куража да даде шанс на младите. Обеща да е кмет на всички. За себе си пожела издържливост и здраве.
За година време преобърна доста от представите, в които клиширахме кметовете на Казанлък. Асфалтира със заем 44 улици, стопи 1/3 от старите задължения, наследство от предишния екип, освободи пенсионерите от общинската администрация, посочи вратата на тези, които не се справят, записа казанлъшките тракийски паметници в „Чудесата на България", опита се да промени празничния ни навик през юни и посвети огромна енергия и време, за да наложи пред света туристическия бранд на Казанлък - розата и тракийската култура. Съмишлениците й се чудят на енергията и времето, което намира за всичко. Враговете й не спират да търсят приликите й с предшественика й и я чакат да стъпи накриво.
Така между „Осанна" и „Разпни го" се изтърколи първата година от мандата на първата жена-кмет на Казанлък Галина Стоянова. С ясното съзнание, че всичко казано ще се чете и гледа под лупа, започнахме разговора за първата равносметка.
- Госпожо Стоянова, за тази 1 година повече съюзници или повече врагове си създадохте?
За тази 1 година време смятам, че имаме много съюзници. Не знам дали част от враговете ни вече са съюзници, но не усещам присъствието около мен и екипа ми на врагове. По-скоро на хора, които помагат, искат да помагат и подкрепят.
- Моделът "Дамянов" - дълъг модел, 8-годишен, с много фенове и противници: успяхте ли да се изплъзнете от него, пречи ли Ви или всъщност помага?
Ако изобщо има някакъв модел „Дамянов", това е може би принципът: „Разделяй и владей!", който беше изцяло принцип и модел на неговото управление. Разбира се, наследен и от времето преди, когато той се е изграждал и като ръководител. Понеже и аз съм била потърпевша от този модел, смятам, че той не само е забравен в общината за много бързо и кратко време, но и стилът, който налагаме сега с управленския екип - да градим мостове и екип, се харесва не само на работещите в администрацията с нас, но и на всички структури, с които Общината си взаимодейства. Смятам също, че моделът на „разделяй и владей", наложен за 8 години, е безвъзвратно забравен.
- Убедена ли сте?
Абсолютно.
- Преди 10 месеца, когато за първи път разговаряхме с Вас, Вие казахте, че в края на тази година трябва да е ясно какво се е случвало досега в Общината. Краят на годината наближава - ясно ли е вече това? Преди няколко месеца Прокуратурата Ви обърна гръб на множеството зададени от Вас въпроси.
Отдавна е ясно. Още преди да приемем бюджета за 2012 година стана ясно, че Общината има задължения повече от 6 млн. лева. Задължения, които поставиха Общината през тази година пред голямо изпитание. Ние трябваше да се преборим много от проектите да се изпълнят така, както бяха спечелени, и в същото време да спечелим нови проекти, като връщаме стари задължения и се разплащаме на длъжници отпреди 2008-ма година: договорни отношения за строителство, храни, горива, които наистина създадоха много трудности. Тази година за мен ще остане и с усещането за това, че има потърсена, но неупражнена справедливост и то от органите, които трябваше да го направят: 16 преписки съм инициирала в Прокуратурата, има 16 отказа за образуване на досъдебно производство. Не съм спирала само до РП - Казанлък, извървялала съм пътя до Окръжната и Апелативната прокурата в Пловдив, които потвърждават решенията на РП - Казанлък. Само един пример давам. Не съм се отказала да търся справедливост, както ме обвиняват някои мои противници, не съм се и примирила, защото ощетяването на общината от онова управление е много голямо и някой трябва да понесе отговорността.
Примерът, който ви давам, е с една от многото дупки, оставени в Казанлък - дупката на бившето Инфекциозно отделение или Старата болница. Там Община Казанлък в предходния мандат е обявила конкурс за строеж на 7-етажна сграда. Още преди задаването на този конкурс е било нужно специалисти от Общината от рода на главен архитект и кмет на общината да знаят, че в Общия устройствен план не е разрешено строителство на сгради на повече от 5 етажа на това място в центъра на града. Но конкурсът е обявен за 7-етажна сграда, спечелен е от фирмата, която си е платила мястото, подала е и редовно проекта за изграждането на тази сграда. След това е започнало шикалкавенето от страна на ръкводството на общината. Вследствие на това в началато на моя мандат ощетената фирма заведе дело в Административния съд в Стара Загора с претенция към Общината за възстановяване на 3,5 млн. лева - това са пари по договора за покупка на земята и обезщетение и лихви за времето, в което не им е било позволено от Общината да изпълнят проекта си. Това дело върви. Паралелно с него аз съм завела дело срещу бившето ръководство на Община Казанлък - главния архитект и кмета, за ощетяване на общината в размер на 3,5 млн. лева. Две могат да бъдат причините за тази ситуация: едната е некадърност на ръководството и незнание, а втората е умишлено ощетяване с този конкурс.
- Ощетената фирма е „Казанлък" АД, нали?
Да.
- Като казахте умишлено ощетяване, подозирате ли, че става въпрос за това някой да получи нещо?
Не съм в правото си да подозирам, аз съм в правото си да търся отговорност.
- Обикновено очакванията на гражданите са, че за един мандат кметът трябва не само да оправдае надеждите и очакванията им, но и да ги надскочи. Вие докъде стигнахте с изпълнението на Вашата програма? Кое е най-ценното за Вас в тази една година и кое продължава да Ви дразни, да Ви амбицира още повече? Вашата оценка през вашия поглед.
Имам усещането, че са минали 3,5 години от мандата ми.
- Толкова ли е тежко?
Не толкова като тежест, а като очаквания от страна на гражданите. През тази година гражданите искаха да изпълним всичко, което чакаха 8 години. Това беше моето усещане за тази година. За мен 2012 година беше година, в която взехме правилни решения. Едно от тях бе решението да теглим кредита и да асфалтираме 44 улици и виждам, че хората са доволни от това решение.
... дори някои казват, че само това да е било свършено, сте си спечилили втори мандат...
...за втория мандат сме си говорили с Вас и аз съм Ви казала мнението си. Освен това, за тази година грейнаха доста от сградите в сферата на образованието. Предстои да отворим детската градина „Слънчице" и ясла „Пролет", които ремонтираме със средства от бюджета на общината. Това също беше правилно решение, според мен, за сметка на ремонтите и кърпежите, правени в тези доста стари сгради на парче. Спечелихме проекти за 60 млн. лева само за 1 година и то много важни проекти, които ще са основополагащи за следващия програмен период. Така че - който и да е кметът след 3 години, след 2015 година средствата по европейските проекти няма да бъдат конкурентни за Казанлък, защото те ще имат готови проекти, по които ще се изпълняват финансиранията директно от ЕС. Аз съм спокойна, че през тази година положихме основата на следващия програмен период за Казанлък и той е изключително добър. Общината ще се нареди сред 26-те общини - директни бенецифиенти на средствата, което си е една много добра база. С кое не мога да свикна? Свикнах с големите очаквания на хората, но не мога да свикна с негативизма на казанлъчани. С това - във всяко направено нещо с много усилие и труд, да търсят негативното и да отричат всичко свършено. Няма как да вървим напред, ако ние самите не си вярваме.
- Това ли е най-демотивиращото и дестимулиращото за човек на такъв пост? Негативизмът на хората и липсата на съпричастност?
Да. Това е най-демотивиращото, защото аз съм от хората, които се интересуват от общественото мнение. Не съм от ръководителите, които са вперени в бъдещите си цели и не се интересуват от това доколко ги одобряват или не одобряват хората. Може би това е правилният начин, но аз искам да чувам какво казват гражданите по повод на онова, което правим. Затова си и поддържам собствен мой фейсбук профил, отговорям на много съобщения на граждани, които ми пишат в него, задават ми въпроси. В същото време чета всички коментари в казанлъшките сайтове, което също за мен е допълнителен ориентир. Макар, че понякога, когато си лягам вечер, след като съм чела написанато по форумите на сайтовете, усещам че съм се отровила. Но се събуждам наново и денят започва.
- Доколко това, че сте жена и то кмет, Ви помогна в проблемите и решаването им през тази година и доколко бе препятствие?
Истината е, че за 1 година най-малко съм се чувствала жена. Не съм се възприемала в тази си роля и качество по никакъв начин и затова не мога да преценя доколко това ми е пречело или помагало, но най-малко съм обръщала внимание на пола си през тази 1 година. Дано не съм разочаровала хората, които ме харесват като жена.
- В този смисъл привърженик на кадифената ръкавица или на твърдата ръка сте?
На твърдата ръка, категорично. За да се случват нещата, трябва да има твърда ръка. Понякога съм много крайна и в отношенията си към моя екип, и към администрацията, но това е начинът, това е подходът към българина изобщо.
- А доколко това, че сте жена, буди ревност у колегите Ви от съседните общини относно по-рационалното мислене, по-голямата категоричност и решителност за справянето с проблемите?
Усещам ревност от колегите, но по отношение на това, че ръководството се упражнява с твърда ръка и че Казанлък блесна с всичките си дадености, които сега искаме да превърнем и във възможности. Всяка наша стъпка, успех се следи от съседните ми колеги, оценява се, а понякога се и повтаря като стъпка и техен успех.
На предишната ни среща заявихте, че ще сте настоятелна до инат, за да се спазват законите от всички. Безспорно Наредба №30 за платеното паркиране, очаквана с много напрежение, негодувание и разнобой от гражданите, показа, че всъщност, ако наистина човек е настоятелен, хората започват да се научават и да спазват законите. В този смисъл кой е следващият ни такъв урок по ред?
Да, в последните няколко месеца се разчисти откъм рекламите и откъм коли по улиците на Казанлък. Разбира се, че има и следваща стъпка. Направила съм така, че да се поднасят на порции, за да не се изтормозват много гражданите. Следващата ни стъпка е прилагането на схемата за организация на движението в Казанлък. Тя е готова, предстои самото й прилагане от началото на 2013 година. Тогава трябва да направим повечето улици в центъра на града еднопосочни и да го отпушим. Но затова ни беше необходимо да отворим ул. „Стамболийски", която завършваме до колелото, да отворим ул. „Москва", която сега павираме и която е забравена от Бога, но е една от важните улици, които трябва да отворим, за да можем да въведем ред по тази транспортна схема. След това следващата стъпка за ред ще е темата „гаражи". И по това работим и имаме решение, готови сме да го предложим на гражданите. До декември 2013 година и това ще бъде актуално и готово.
- Бъдете по-конкретна по отношение на темата „метални гаражи".
Да, ще има ред, ще има нови схеми за различните райони на града. В централната градска част гаражите ще бъдат забранени, в останалите райони ще има схеми, по които те ще се пренаредят. Ще имаме специално изискване за визията на металния гараж. Това ще изисква нови правила, нови договори, защото към момента хаосът с гаражите в града е пълен.
- Сговорът в Общинския съвет - това Ваше постижение ли е, плод на добра работа и добра дипломация или е просто примирение със ситуацията? Не се ли опасявате, че част от този "сговор" може да е мним и скрита бомба за Вас?
По принцип съм човек, който живее в днешния ден. Утрешният ден не ми принадлежи още. Затова мисля, че постигнатото с Общинския ъвет само може да ме радва и да ми дава спокойствието да изпълняваме целите, които сме си поставили. Това, разбира се, е и плод на взаимно усилие. Първо от моя страна, защото аз много добре мога да оценя ситуацията, в която 8 години община Казанлък беше управлявана точно на принципа на противопоставянето, което удушаваше всяка добра идея и възможност тук да се случва нещо. Затова за мен беше първостепенна задача да си осигуря спокойствието в Общинсикя съвет. Разбира се, това се дължи още на предизборната ми работа, защото партията, която представлявам, има доминиращо мнозинство в Съвета. От друга страна, за това спокойствие и разбирателство заслуга има всеки един общински съветник като личност, който е в този Общински съвет. Говоря за партиите извън ГЕРБ. Това са изключително отговорни обществени хора. В Общинския съвет няма хора, които да не са заинтересовани от бъдещето на нашия град и община - и в ляво, и в дясно, и в центъра. Мога да разчитам на всеки един от общинските съветници. Ето един пример за това от последното заседание на Съвета. Тогава ръководителят на групата съветници на БСП не бе готов да гласува едно мое предложение за разделянето на имота в гробищния парк. Той сподели мотивите си и каза, че, ако някой се наеме да го мотивира и убеди в противното, ще гласува в полза на решението. Опитах се да направя това и той гласува „за". Това показва, че хората в този Общински съвет не се противопоставят безпринципно на предложенията ми. Те искат да бъдат убедени аргументирано, че това е доброто решение. Това е най-демократичното нещо в управлението. Някакъв късмет е присъствието на толкова целеустремени и отговорни хора в Общинския съвет.
- Имунизирана ли сте срещу капаните на такъв сговор?
Не. Няма имунизация. Вие виждате, като се върнем назад, каква провокация беше предложението ни за изваждане на театъра от читалището, действията на тогавашния състав на театъра. Това беше абсолютно непредвидено за мен, неочаквано. Но мисля, че по пътя на убеждението и логиката, нещата приключиха така, както трябва. Мисля, че решението за отделянето на двете институции беше правилно.
- Екипът. Успяхте ли да го създадете наистина и каква е Вашата оценка за него?
Много съм доволна от екипа си. Доволна съм от това, че са млади хора, които предпочетоха да оставят високите си заплати, бизнеса си, общественото си положение и личното си спокойствие и да дойдат тук, за да ги натоваря с толкова много отговороности и ангажименти, заради които понякога съм много остра и критична към тях. Това е единственото, което ме боли: че се налага да изисквам от тях на границата и те наистина да дават повече от възможностите си. Благодарна съм им, че ме последваха и все още са с мен. Убедена съм, че ще бъдем заедно още 3 години, защото всеки един от тях заложи името си и няма да го посрами.
- И няма да се уплашат?
Не. Мина времето.
- Младите хора в екипа Ви - една Ваша кауза от предизборната Ви кампания, година по-късно - разочарование или очарование?
Най-голямото ми очарование. Най-голямата ми радост е това, че един човек на 26 години в моя екип, зам.-кметът Лилия Цонкова, с глауваното доверие управлява най-трудните ресори: проектите, образованието, социалните дейности, здравеопазването и спорта. Като материя, натоварване и различност на сферите това е огромно бреме. Тя се справя перфектно и аз съм много горда. Тя е доказателство, че младите хора трябва да бъдат част от управленските екипи. Условието да трупат опит, да пораснат, да помъдряват, да се учат, това няма как да го чакат, защото хората остаряват. Въпросът е да им се даде възможността на младите да правят онова, което искат с удоволствие и да го правят с любов. Тогава те се доказват, добиват опит и могат да изразят себе си. Практиката показва, че това е истината. Младият човек трябва да бъде потопен и да изплува.
- А не се ли страхувате от грешки?
Не. Греша толкова, колкото ми е дал Господ да греша. Надявам се да ми прощават за грешките. Признавам си ги, не се страхувам от това.
- Капаните, които очаквахте в началото на годината пред Вас и работата Ви като кмет, успяха ли да "щракнат" или съумяхте да се предпазите от тях ? В този смисъл колко неразплатени средства от предходния мандат остават за новата година?
Очаквах много капани, разбира се, те и щракнаха. Важното е, че не са непреодолими, не връзват ръцете. Напротив - дават поуките, слагат обиците. По отношение на оставащите за разплащане пари, ще кажа, че в момента сме платили 2 млн. 491 хил. 163 лева от задълженията, които наследихме от 6 млн. лева. Имаме да плащаме и още 200 хиляди лева по запори. Тежко е, когато нямаш никаква вина, а трябва да изплащаш стотици левове за чужди грешки. Това много ми тежи.
- Успехът и неуспехът за тази една година ?
Успехът е моят екип. Неуспехът е самочувствието и вярата на казанлъчани, които все още не мога да спечеля.
- Поуките от първата година?
Много са. Най-вече те са свързани с доверието. Доверието трябва да се дава много внимателно. Това е основната ми поука. И като човек, и като ръководители следва да се доверяваме след много-много проверки и опит - дали човекът срещу теб заслужава да му гласуваш това доверие. Често се натъквах на хора, които имаха много идеи, споделяха ги, но след това много трудно се хващаха да ги реализират и губеха моето доверие. След което и аз ги губех.
- Страховете и надеждата Ви за следващите 3 години?
Страхове имам. Но те не са извън моята отговорност. Те ще зависят само от нас самите: като казанлъчани, като ръководители, като екип. В този смисъл страхът ми е дали всички средства от проекти, които сега защитаваме пред ЕС, ще можем да осигурим съфинансиране за тях. Това е големият ми страх, защото парите, за които кандидатстваме и които усвояваме, стават все повече и делът на Общината като съфинасиращи средства става все по-голям. А политиката на правителството по някакъв начин да подпомага общините в тази посока към момента все още се доработва. А ресурсът за това е много голям, като за общините със задължения е много трудно да се постига. Но смятам, че ще се намери такова общо решение на национално ниво. Не сме само ние в тази ситуация. Иначе нямам други страхове. Пожелавам си да сме здрави и Бог да закриля Казанлък и да го пази, както правеше и досега в тази една година.
- Най-близката задача, цел, която гоните?
Подготовката и подаването на проекта за реконструкцията на парк „Розариум" и парк „Тюлбето". Проектът е готов в техническа фаза. Предстои да направим и обществено обсъждане с гражданите. Това е един много важен проект. Става дума за 5 милиона лева, които Общината ще получи за възстановяване на два от емблематичните ни парка и трябва да ги направим по най-добрия начин.
- Идващата година ще е изборна, важна година. Мнозина Ви виждат и в кандидат-депутатска листа на ГЕРБ. Доколко основателни са подобни очаквания или каузата Ви "Казанлък" е по-важна от всичко?
Имам един щастлив брак в моя живот. Християнка съм, вярваща. Знам, че църквата не разрешава разводите. Вторият ми брак е с община Казанлък. Не смятам да пристъпвам към развод. И това е щастлив брак. На този етап. Предстоят ми още 3 години.
- С какво искате да Ви запомним: градът, хората, медиите...?
Рано е още да ме помнят. Защото съм тук. Искам да ми вярват. Да ми вярват, че ще бъда в Казанлък за добро. И че искам да направя добро за Казанлък.
