Приключиха ремонтните дейности по подмяна на кръстовете на два от куполите на Катедралния храм „Св. Николай“ в Стара Загора. Старите са били поставени през 1909 година, при завършването на строежа на църквата.
Емил Енчев
Оттогава насам те са амортизирали и Църковното настоятелство при храма е преценило, че с цел предотвратяване на инциденти е редно кръстовете да бъдат подменени, като този път те не са от дърво, облечено от ламарина, а от по-устойчив, неизгниващ материал.
Емил Енчев
Припомняме, че през есента на 2018 година, при едно от посещенията на Негово Светейшество Българския патрирах Неофит, с решение на Св. Синод, храмът стана катедрален.
Емил Енчев
Стенописите му бяха изцяло реставрирани от Лука Делийски, а предстоятелят на храма – ставрофорен свещеноиконом Емилиан Димов бе удостоен с орден „Св. Игнатий Старозагорски“ за особени заслуги към Старозагорска епархия.
Емил Енчев
История на храма: Съграждане на новия Храм „Св. Николай и Св. Цар Борис Михаил“ 1896 – 1909 год.
Всички енориаши чувствали необходимостта да имат един нов храм, но всички съзнавали, че средствата, които се изискват за тази цел не са по силите им.
Първото събрание за съграждане на нов храм по покана на църковното настоятелство било назначено на 26 март 1886 год., но, като не се събрали достатъчно число енориаши, събранието се състояло на 2 април същата година, в който ден всички признали, че е необходимо вече построяването на нов храм. Трябвало да се разреши въпроса: къде трябва да бъде построен новия храм? Появили се две мнения в събранието, което се състояло в училището „Св. Николай“ под председателството на Иконом Ст. Петков.
Мненията се изразили в бурни разисквания и нападки. Едни искали, казва дядо Иконом Иван п. Николов, да се построи новия храм върху основите на стария изгорял храм сега барака, като мотивирали, че по този начин новия храм, ще се постави на същото историческо място, което не трябва да се изоставя, защото върху него се е служило толкова години Божествена служба, от една страна и от друга, новия храм, като се построи върху основите на стария ще се икономисат 10.000 лв. за основите. Други пък, от енориашите настоявали, щото новия храм, който ще се строи в свободна България, трябва да се построи на видно място, тъй както храмовете на запад. В настъпилите горещи пререкания в събранието се чувало само едно „горе Св. Никола“ и „долу Св. Никола“ дядо поп Иван п. Николов станал и заявил: „Слушайте, християни, „Св. Никола“ никога не е бил долу; Св. Никола е горе“. Народа разбрал, че Св. Никола никога не е бил долу на нравствено стъпало и решили храмът „Св. Никола“ да бъде горе т. е. на днешното място на улицата „Цар Симеон“ срещу училището „Св. Николай“. Въпреки, решението на това събрание, препирните не загаснали. През 1889 и 1890 години ставали още няколко събрания за същата цел, но не могло да се постигне единодушие. Най после Негово Високопреподобие архимандрит Максим Пелов, който управлявал Старозагорската епархия още от 1886 година, почнал старателно да убеждава по състоятелните от онези енориаши, които настоявали новия храм да бъде на мястото на стария храм и в последствие на едно събрание, председателствано от него на 5 май 1891 година, свикано в училището „Св. Николай“ където присъствали повече от 300 души енориаши, и след всестранно разглеждане двете мнения за мястото на новия храм, дошло се до едно споразумение и единодушно се решило, новия храм да се построи на главната улица „Чирпан — Нова Загора“, като дворното място на стария храм да се остави за постройка на училище.
В същото събрание избрали 14 души енориаши за членове на комисията, която да се грижи за постройката на новия храм. Всички действия на тази, така наречена, строителна комисия, са били грамадни и с постоянство и труд успели да довършат сградата на настоящия храм.
За членове на строителната комисия били избрани следните енориаши: Председатели Иконом Ст. Петков, подпредседател свещ. Иван п. Николов, членове: Господин Лещов, Стефан Стоенчев, Данчо Ив. Драганов, Иван х. Димитров, Димитър Матеев, Анастас Ангелов, Христо Шиваров, Георги С. Маджаров, дядо Илчо, Слави Койчев, Драгия Димитров и Минко Минев.
Мястото, където започнали да строят църквата „Св. Никола“ е било общинско. Това място било отпуснато за постройката на църквата с Царски указ № 311 от 4 юни 1891 година. След това строителната комисия започнала своята усилена дейност по постройката на новия храм. В продължение на 13 г. от 1896 г. до 1909 година храмът е бил строен на няколко части, от няколко майстори и предприемачи, от които най добросъвестни са били Колю Ганчев и Драган Марангозов — Тревненец, които истински залагали за успешното изграждане великолепния храм. С някои предприемачи строителната комисия прибягвала до съда за недобросъвестността им. Първият архитект строител по постройката на храма. Начев от София представил планове на църкви чак от Австрия и други европейски градове, по типът на които бил направен планът на храм „Св. Никола и Св. Цар Борис Михаил. Отначало постройката била оценена приблизително за около 115,000 лева. Приготвени били камъни, вар и други необходими материали и основния камък бил положен в „Името на Отца и Сина и Св. Духа“ на 4 март 1896 година от Велички Епископ Методий, управляващ Старозагорската Епархия в присъствието на многобройно число християни от Стара Загора и Старозагорска околия. Енориашите от другите храмове заедно с свещениците били поканени да дойдат с литий в 9 часа за тържественото полагане на основния камък. Към името „Св. Николай“ е било прибавено и името „Св. Цар Борис Михаил“, вероятно за увековечаване събитието осветяването бараката храм през 1882 година 15 май ден на Св. Цар Борис Михаил, който покръстил българите през 865 г.
Преди да се почне строежът на храмът, строителната, комисия разполагала със следните суми:
Готови пари от завещания и приходи на стария храм 25000 лв.
Готови в натура: пясъка, камъни и др. за около 10000 лв.
Завещания 1000 лв.
Приходи за две години от стария храм 5000 лв.
Волни предполагаеми помощи, които ще се съберат от енорията и градът 20000 лв.
Приход от лотария 15000 лв.
Помощи от Министерството на Външните дела 38000 лв.
Всичко лв. 114,000 лв.
Строителната комисия заедно с църковното настоятелство, за да намери средства за новостроящия се храм взела здрава инициатива. В началото още на строежа били образувани комисии за волни пожертвувания по селата в Старозагорска околия. Почти всеки член от комисията бил длъжен да обиколи определения му район. Някои селяни докарвали пясък, камъни, вар, тухли, храна и други до окончателно привършване на постройката. Строителната комисия имала свои помощници — енориаши, които също ходили из селата в околията по харманите да просят за строежа на храма. Строежът на храма е бил на части, от които първата изграждане на основите му е почнала на 4 март 1896 год. и при вършила на 20 октомври 1896 година;
Строежът на втората част — изграждане и иззиждане стените до прозорците на 2 и половина метра е започнала на 1 март 1897 год. и при вършила на 15 декември 1898 год.
От 1 март 1899 год. до 15 декември 1901 год., са привършени всички стени на храмовата постройка.
От горната дата насетне храмът е бил привършен на 2. X. 1909 год. и на 20 декември същата година бил тържествено осветен при многоброен народ от енорията, града и околните села. Освещението извършил Старозагорския митрополит Методий заедно с епископ Иосиф и в съслужение на всички свещеници от другите църкви в града. Плочата на Св„ Престол била доставена от Каваклии на 11 август 1909 година, а иконостаса бил направен от Драгошин Марангозов на 27 септември год. и струвал 1,600 лева без иконите, които много енориаши подарили.
Блаженопочиналият Митрополит Методий Кусевич твърде много залагал за изграждане на новия храм, като давал всичкото си съдействие. Също такива усилия и старания проявил управляващия тогава Старозагорската епархия епископ Иосиф Бакарджиев, който по разказа на много енориаши, изцяло бил предаден в грижата за набавена църковна покъщнина и довършването на новостроящия се храм.
След построяване и осветяване на новия храм, през год. старият храм барака е бил съборен. По късно били съборени и пристроените към него стаи.
От горните материали на съборените храм барака и стаи била построена днешната канцелария на църковното настоятелство. В 1910 година на 10 март при разкопките на градската градина, при западната врата на Общинското Управление, на 50 см. дълбочина е бил намерен от градския пазач Руси Запрянов, печат направен от сребро, който носи образа на Св. Николай с надпис, с изкопани букви от едната страна на образа СВЕТИ, а от другата страна образа НИКОЛАЙ, а пък около образа, пак вдълбани черни букви 1834 г. ПЕЧАТ ЦЕРКВЕ СВЯТОМУ ОТЦУ НИКОЛАЮ. Печатът бил предаден чрез Св. Старозагорска Митрополия на Археологическия музей за съхранение.
За постройката на новопостроения храм е било изразходвано 180,000 лева без облигационния заем, който бил разрешен на 13 март 1903 година за 30,000 сребърни лева с 600 облигации по 50 лева за 20 години. Почти всички облигации били пласирани и по такъв начин била покрита част от задълженията на храма.
Освен горепосочената сума от 180,000 лева са били изразходвани и други грамадни суми за покъщнина, освен оная, която християните купили и подарили на новия храм.
В архитектурно отношение днешния храм „Св. Николай и Св. Цар Борис“ е една монументална сграда.
По план храмът има правоъгълна форма с дължина 33 метра, широчина 22 метра и височина 17,5 метра и завършва с три купола: единият в центъра на сводът, висок 12 м., а другите два в западната чест на същия високи по 7 м. Сводът е изработен от железобетон върху 12 каменни стълбове, чийто камъни с блокове, доставени от Армаганската (Бузовградска) кариера, казанлъшко. Стълбовете имат 11 метра височина. До цокъла е зидано с ломени камъни на варов разтвор с 4 метра основи в земята. Стените са дебели 80 см., строени от камък и тухли на варов и циментов разтвор, като всички отвори са засводени. Северната стена има една врата, а южната две, като се смета и тая на олтара. Олтарът е с висок свод, с 3 купола и 3 големи прозореца. Той е преграден от храмът салон, който има 10 прозореца, с семпло иконостас без резба, твърде скромен. Покривната конструкция на храма е железобетонна и здраво свързана, над която е поставена дървената конструкция, обшита с дъски и покрита с марсилски тип керемиди. Трите купола на храма и тия на олтара са обшити с медна ламарина. Фасадната мазилка на храма е много оригинална, украсена с монументални орнаменти и дава илюзия на мрамор. На западната фасада високо над антрето има взидана черно мраморна плоча под иконата на Св. Николай със следния надпис: ХРАМЪ „СВ, НИКОЛАЙ И СВ. ЦАР БОРИС МИХАИЛ“ 1896-1909 г.Също такава плоча със същия надпис има и на източната фасада над олтарния прозорец.
Вътрешността на храма от привършването му в 1909 година до 1925 година е била много бедна. Стените били измазани с вар без всякакви стенописи, орнаменти и изография, поради икономически причини и други обстоятелства, а най вече поради честите войни в 1912/913 и 1915/918 год. Отначало към иконостаса били прикрепени иконите, подарени и взети от старата църква, които после били заменени в 1910 и 1911 година с нови. Към 1924/1 925 год. църковното настоятелство е взело инициативата за изографисване цялата църква от професорите в художествената академия Д. Гюдженов и Кожухаров.
Църковното настоятелство е изразходвало за изографията на църквата около 440,000 лева. За стойността на изографията в художествено отношение няма да говорим. Рядка и оригинална представлява една картина — икона на западната страна на храма над входа, която изобразява проповедта на Св. братя Кирил и Методи между Хазарите и Сарацините и е идея на Негово Високопреосвещенство Св. Старозагорски Митрополит г. г. Павел, който твърде много грижи е полагал и продължава да полага за успеха и благо украсата на новия храм.
В 1928 година, 14 април, на Великата събота, стана голямо земетресение в Южна България. Много селища бяха разсипани, църкви и училища срутени. Храма „Св. Никола и Св. Цар Борис“ бил твърде чувствително засегнат. Тогава църковното настоятелство решило да се повика една комисия от сведущи лица за да се произнесе обитаем ли е храмът или требва да се ремонтира. В тая комисия са участвали двама архитекти, двама инженери и двама стари зидари. След преглеждането на храма, комисията се разделила на две мнения. Едни се произнасяли, че ремонтът е необходим и че при честите земетресения, които още продължавали, застрашено е било неговото обитаване. Другите настоявали, че повредите са незначителни и не е нужно да се разходват пари за ремонти.
Настоятелството, след разглеждане на тия мнения, с вишегласие е решило службата в храма временно да се преустанови, а да се построи един параклис за около 40,000 лв., в който да се извършва богослужението до като се ремонтира храма. Поради утихването на земетръсната област, специално за гр. Стара Загора и най-вече след 1 май същата година, когато над града е минал един страшен циклон, който бе отнесъл цели покриви на къщи, изкоренил много дървета, изпочупил прозорци и пр„ но храма „Св. Николай и Св. Цар Борис“ е останал невредим, богослужението е почнало и инциативата за построяване на параклиса изоставена,
Най-напред циклонът се е появил югозападно от града между х. Иорговите гробища и артилерийските казарми и като взел североизточна посока към храма „Св. Николай“, Общинското управление, Дружество „Театър“, Мъжката гимназия, храма „Св. Димитър“ и се разбил в Средна гора при р. Бедечка дефилето за с. Змейово.
До 1930 година църковният двор беше без ограда, изпълнен с големи камъни от стари гробове, пренесени при строежа на храма и останали неупотребени. През същата година настоятелството взе решение, очисти двора от камъните и последните употреби в бетонно желязната ограда, която днес краси църковния двор — градина. Тая солидна и кокетна ограда струва около 180,000 лв
В 1934 година се инсталира оригинална електрическа инсталация за феерично осветление на свода от колоните, която струва 25000 лв.
