Окръжен съд – Стара Загора остави без уважение молбата на осъдения за убийство на майка си и баща си Камбер Ч. за замяна на наложеното му наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години.
Присъдата е постановена от Старозагорския окръжен съд и влязла в сила на 24 март 2000 година.
Убийството е станало в края на февруари 1998 година в павелбанското село Александрово.
Съдебният състав, след като обсъди становищата на страните и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Според съда, комплексната оценка на поведението и личността на осъдения не показва трайна и положителна тенденция към поправянето му и не позволява да се направи аргументирана прогноза за това дали той би извършил ново престъпление.
В заключението на назначената по делото комплексната психолого-психиатрична експертиза, е отчетено наличието на фактори, които могат да повишат криминогенния риск в условия на живот на свобода, въпреки ниското ниво на риск в момента, но в условията на затвора.
Съдът прие, че осъдения мъж не осъзнава в пълна степен вината си и не проявява в достатъчна степен критичност към своето противоправно поведение. Ето защо, съдът счете, че към настоящия момент все още процесът на поправянето му и превъзпитанието му не е завършил.
Мъжът не е дал и убедителни доказателства, че изтърпяното до този момент наказание е повлияло трайно и положително на личността и на поведението му.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред Пловдивския апелативен съд.
Присъдата е постановена от Старозагорския окръжен съд и влязла в сила на 24 март 2000 година.
Убийството е станало в края на февруари 1998 година в павелбанското село Александрово.
Съдебният състав, след като обсъди становищата на страните и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Според съда, комплексната оценка на поведението и личността на осъдения не показва трайна и положителна тенденция към поправянето му и не позволява да се направи аргументирана прогноза за това дали той би извършил ново престъпление.
В заключението на назначената по делото комплексната психолого-психиатрична експертиза, е отчетено наличието на фактори, които могат да повишат криминогенния риск в условия на живот на свобода, въпреки ниското ниво на риск в момента, но в условията на затвора.
Съдът прие, че осъдения мъж не осъзнава в пълна степен вината си и не проявява в достатъчна степен критичност към своето противоправно поведение. Ето защо, съдът счете, че към настоящия момент все още процесът на поправянето му и превъзпитанието му не е завършил.
Мъжът не е дал и убедителни доказателства, че изтърпяното до този момент наказание е повлияло трайно и положително на личността и на поведението му.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред Пловдивския апелативен съд.
