/ iStock/Getty Images

Най-смъртоносните животни на планетата не са лъвовете, паяците или змиите, а дребните комари, които смучат кръв, причиняват сърбеж и разпространяват опасни болести.

Според платформата „Нашият свят в данни“ комарите убиват около 760 000 души годишно, докато хората самите остават далеч назад на второ място.

Причината е, че комарите са преносители на 17% от всички инфекциозни заболявания, включително малария, денга, жълта треска, чикунгуня и вируса Зика.

Заради глобалното затопляне, предизвикано от човешката дейност, комарите се разпространяват в нови региони и остават активни за по-дълги периоди през годината, което поражда опасения от бъдещи здравни кризи.

Така възниква въпросът: как човечеството може да се защити срещу своя най-опасен враг? Съществува ли безопасен начин тези смъртоносни комари да бъдат унищожени и какви биха били последиците за околната среда?

Петте вида комари, които разпространяват болести, „са еволюирали така, че да бъдат тясно свързани с хората“, включително чрез хранене с човешка кръв и размножаване в близост до населени места, обяснява Рансън.

Това означава, че унищожаването им вероятно няма да има сериозно отражение върху екосистемите, а други генетично сходни, но по-малко опасни видове бързо биха „запълнили екологичната ниша“, допълва тя.

Пийч обаче не е убеден, че науката знае достатъчно „за екологията на повечето видове комари, за да бъде категорична“, но смята, че дори това не бива да спира изследванията.

Комарите пренасят хранителни вещества от водните среди, където се развиват ларвите им, към други екосистеми и служат за храна на насекоми, риби и различни животни.

Те също така участват в опрашването на растения, макар този процес „да не е добре проучен и вероятно да се различава при отделните видове“, добавя Пийч.

Рансън признава, че съществува основателен етичен дебат относно „унищожаването на видове“ от страна на човека, но отбелязва, че хората и без това вече неволно унищожават огромен брой биологични видове.

Една от най-обсъжданите нови технологии е т.нар. gene drive - метод за генетична модификация, при който определена характеристика се предава на поколението.

Когато учени променили женски комари от вида Anopheles gambiae, преносители на малария, така че да станат безплодни, популацията им в лабораторни условия изчезнала само след няколко поколения.

Организацията „Таргет Малария“, финансирана от фондацията „Гейтс“, все още не е тествала технологията в Африка, но планира изпитания в държава с широко разпространена малария до 2030 г.

Проектът обаче претърпя удар миналата година, когато военното правителство на Буркина Фасо прекрати отделни тестове с генетично модифицирани комари след критики от граждански организации и кампании с дезинформация.

Друга стратегия включва заразяване на комарите Aedes aegypti с бактерията Wolbachia. Това може или да срине популацията им, или да намали способността им да предават денга.

Така възниква и друг въпрос - необходимо ли е изобщо комарите да бъдат убивани?

Изследвания от миналата година показват, че след пускането на стерилни комари, заразени с Wolbachia, в бразилския град Нитерой случаите на денга са намалели с 89%.

Над 16 милиона души в 15 държави вече са защитени чрез тази технология „без негативни последици“, заяви пред АФП Скот О’Нийл, основател на Световната програма срещу комарите.

Междувременно проектът „Трансмишън Зиро“ се опитва да използва технологията gene drive, за да направи така, че комарите Anopheles gambiae повече да не пренасят малария.

Лабораторни изследвания, публикувани в списание „Нейчър“ в края на миналата година, показват, че учените се доближават до тази цел, а екипът планира изпитания в реални условия през 2030 г.

Неуспехът в Буркина Фасо показа, че подобни проекти трябва да имат „политическа подкрепа и одобрение“ от държавите, в които се провеждат тестовете, коментира Диксън Уилсън Луетойджера от здравния институт „Ифакара“ в Танзания.

Рансън предупреждава, че вместо да се разчита само на технологично „магическо решение“, често финансирано от фондацията „Гейтс“, е необходим по-цялостен подход към тези заболявания.

Това означава повече достъп до лечение и диагностика, по-добри жилищни условия и по-ефективни ваксини за хората в засегнатите държави.

През последната година обаче сериозните съкращения на международната помощ от западни държави застрашават напредъка в борбата срещу повечето болести, пренасяни от комари, предупреждават хуманитарни организации. 

БГНЕС