/ Thinkstock/Getty Images
Проектът "Скритите букви" на фондация "Прочети София" започва днес от 19:00 ч. в Музея за история на София (Централната минерална баня), съобщават инициаторите.
 
"Скритите букви" вплита в обща идея поезия, типография и градска среда и създава нови места за четене в столицата. От днес до 28 май ще бъдат поставени всички 12 оригинални пейки с формата на букви от кирилицата - Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я, без графичен аналог в латиницата и гръцката азбука.
 
В идните дни ще бъде активна и карта, която ще обозначава местата, на които са поставени пейките.
 
Прикрити в центъра на града, пейките ще очертаят и своеобразен маршрут от някои от най-интересните и значими имена в съвременната българска поезия, като Мирела Иванова, Георги Господинов, Силвия Чолева, Цочо Бояджиев, Надежда Радулова, Иван Ланджев, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Мария Калинова, Петър Чухов, Галина Николова, Никола Петров и Анна Лазарова. При всяка пейка ще бъде поставено по едно стихотворение, вдъхновено, посветено или въображаемо свързано с дадена буква.
 
Положиха основите на „Бронзовата къща“ на мястото на бившия мавзолей (СНИМКИ)

На 24 май в 12:00 ч. от Музея за история на София ще започне първата Литературна разходка по пътя на "Скритите букви". Неин водещ ще бъде Александър Шпатов от Сдружение за градски читални, създатели на Литературната карта на София. Туровете ще обхващат истории за града и литературна София, като разказ за Арменското кафене и легендарната сладкарница "Цар Освободител", за убитите софийски книжари, за книжарницата на Тодор Чипев, за чуждестранните писатели, свързани с града, както и за съвременните форми на представяне на литература в него.
 
Няколко дни преди официалното начало на проекта, арх. Анета Василева, художникът Кирил Златков, кураторът Владия Михайлова, Адриана Андреева и Бояна Гяурова от студио "Комплект" ще обсъдят "Случаят "Скритите букви" и други намеси в градска среда". Дискусията е на 17 май от 19:00 ч. в "Генератор".
 
Сред основните теми са какви временни и постоянни намеси са възможни в града, какво е отношението на институциите към провокациите в градска среда, как творците взаимодействат със законите и администрацията, къде се намираме спрямо световните тенденции за намеса в градската среда, може ли средата да развива критично мислене и да създава активни граждански позиции, дали институционализацията на изкуството помага или пречи на обществото.
 
БТА