В православния календар на 1 февруари се чества Свети Трифон - един от най-славните светци-лечители. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 г. той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава.
В народния календар Свети Трифон се счита за пазач на лозята. По нов стил се отбелязва на 1 февруари, а по стар - на 14 февруари. На този ден се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб- пресен или квасник. Готви се и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”. След него всички се събират и избират Царя на лозята. Едва тогава започват тържествата. Царят е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.
Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула - диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета - плашат ги с брадви и ги наричат: Ако не раждаш - ще те посека. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода - да не бие град.
Именници са: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо.
На този ден празнуват също лозарите, градинарите и кръчмарите.
В народния календар Свети Трифон се счита за пазач на лозята. По нов стил се отбелязва на 1 февруари, а по стар - на 14 февруари. На този ден се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб- пресен или квасник. Готви се и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”. След него всички се събират и избират Царя на лозята. Едва тогава започват тържествата. Царят е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.
Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула - диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета - плашат ги с брадви и ги наричат: Ако не раждаш - ще те посека. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода - да не бие град.
Именници са: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо.
На този ден празнуват също лозарите, градинарите и кръчмарите.
