Всички сме чували за нашествията на мароканските скакалци. На такива приличат партийните орди, устремили се към властта. Те гледат на нея като нива, която да опоскат или казано по-съвременно „да усвоят". Това са политическите скакалци, за които властта е „проект", а процедурите и обществените поръчки са тяхното алиби, когато хората ги питат „Къде?" и „Как?" са изядени обществените пари - бюджетни или европейски.
Те вървят, и на висок глас говорят за „инфраструктра", „инвестиции", „градска среда" и броят колко от т.нар. електорат ще се хване на въдицата им и този път.
„Големите" партии играят като за последно, защото знаят, че в този мандат ще се случи последното раздаване на безвъзмездни европейски пари. Последното завъртане на проекти, за което ще закачат фирми, интереси и приятели, за да усвоят един готов, паднал им от небето ресурс.
Техният жизнен цикъл спира до тук. За тях и Сливен свършва до тук. Те са наемници на чужда воля и интерес - партиен или корпоративен и ще си получат своето, след като ги задоволят. Не се интересуват какво ще бъде след 10 години, защото след 10 години ще харчат спокойно своите комисионни.
За няколко поредни партийни мандата властта в Сливен се затвори и само се сменя кръгът от фирми, партийни кадри и приближен антураж, с който и чрез който „големите" управляват. През това време хората и малкия и среден бизнес, който не е „техен", градиха свой паралелен живот. Планове, контакти, бизенспартньорства, кредити, проблеми с работната ръка, затруднения с администрацията, безработица, ниски заплати, болести, безперспективност - всичко това се случваше в друга реалност. Нямаше усещане за общност между местната власт и местните хора.
Единственото напомняне за присъствието на общината, освен данъците и културните традиции, градени преди много години от други, бяха прахът, калта и дупките. После пък запълването им и „спасяването" на сливенския воден цикъл. Е, той приключи, но общината в разбиранията на претендентите за кметския стол все още е „проект", а не общност между хората и властта. Те говорят за проекти, с които са готови да влязат в нея, за проекти, с които ще продължат в кварталите, за проекти, с които ще правят бизнессреда, но хората липсват.
Никой от тях не разбира, че Сливен не е „проект". Сливен е общност. Проектите се изчерпват, провалят или случват, от тях се печели или губи, но общността остава.
„Единни за Сливен" бе създадено с идеята за общност и за политика, която да работи за продължаването на живота на тази общност. Ние виждаме какви са рисковете след 10 години за хората и за бизнеса, който ги храни, за общината и финансовата й стабилност, за образованието, за здравеопазването, за социалните дейности. Целта ни е да започнем още в този мандат да правим друга политика, която да ни даде възможност да посрещнем много по-стабилни промените, които се очакват след края на безвъзмездното европейско финансиране. Знаем как да преодолеем проблема с окъсяващите делегирани бюджети. Имаме мерки, с които постепенно да стабилизираме собствените приходи на общината и да изградим общност с бизнеса, чрез която да гарантираме трайна заетост за хората.
Ние имаме План как Сливен може да бъде управляван като общност.
Преди да стигне до тук, всеки от „Единни за Сливен" е извървял своя път.
Моят тръгна от тази система, срещу която заставам сега. Аз бях част от нея и тя ме изхвърли, защото отказах да спазвам правилата й. Направи го по обичайния начин - обвини ме във всички свои грехове и си плати това да бъде тиражирано от най-силните медии. Какво значи един глас пред гласа на най-мощната телевизия в България и платените публикации във вестници и сайтове? Разстрелите чрез медиите са любим метод на тази система. И сега, в тази кампания, виждам как "големите" играчи използват същите оръжия един срещу друг.
Моята битка е и лична, и обществена. Не крия, че искам да покажа, че когато си ударен от системата, можеш да се изправиш. Не крия, че искам да докажа, че една общност - гражданите и предприемачите на Сливен, няма да гледат безропотно как общината им се управлява като проект.
Огромно е подозрението към всеки, който иска да управлява. Огромно е и съмнението към всяка нова формация, която излиза и иска доверие. Огромно е недоверието към програми и обещания. Прекалено дълго хората бяха лъгани.
Моето решение в такава ситуация е просто. Преценявайте хората по техните действия от първо лице единствено число. Не слушайте интерпретациите на трети лица, на медии, разкрасяването от пиари и хвалбите на разни фактори. Всяка политика, колкото и да е добра, може да бъде изпълнена или провалена от хора.
В Сливен всички се познаваме и знаем корена си. Знаем кой от къде идва и как се е държал през годините. Какви решения е вземал? Кои са били враговете му? Дали се е огънал и къде е отстъпил? Знаем и кога гледат на нас като на проект.
Няма да е лесно, но само така можем да отделим скакалците от общността.
Купуването и продаването на гласове е престъпление