Процесът на съхнене на горски насаждения в Североизточна България вече засяга и местни дървесни видове, които досега са били сравнително устойчиви. Това съобщи пред журналисти в Силистренско заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров.
По думите му досега подобни явления са били ограничени и са били овладявани с обичайните лесовъдски дейности, но в момента се налагат много по-сериозни действия. Най-голямо притеснение буди фактът, че започват да съхнат и местни дървесни видове като бряст, липа и цер, които досега са се считали за устойчиви.
Палигоров посочи, че възстановяването на засегнатите гори може да стане чрез подмладяване и подмяна на съществуващия дървостой с нови насаждения. Това според него ще доведе до промяна на ландшафта в засегнатите райони. „Трябва да информираме обществеността чрез медиите, че това, което се прави, не е безразборна и поголовна сеч, а мероприятия и дейности, които са задължителни, за да можем да имаме гора за идните поколения“, каза заместник-министърът.
Той отбеляза, че ако не бъдат предприети необходимите действия, бъдещите поколения трудно ще разполагат с горите, които съществуват в момента.
Палигоров обърна внимание и на състоянието на полезащитните горски пояси в Североизточна България. По думите му около 17-18 процента от тях, или приблизително 1500-1600 хектара, са повредени или са в лошо състояние и вече не изпълняват пълноценно функциите си.
Той посочи, че това създава проблем за земеделските площи, тъй като полезащитните пояси имат важна роля за задържането на влагата и осигуряването на по-благоприятна среда за развитие на културите.
„Данните показват, че средно там, където имаме полезащитни горски пояси, производителността от различни култури се изменя в положителна посока до 40 процента. Средно около 25-30 процента културите са по-производителни от това, което би било, ако няма полезащитни горски пояси“, каза Палигоров.
Заместник-министърът отбеляза, че полезащитните пояси не трябва да бъдат премахвани и приобщавани към земеделските земи, тъй като това би намалило положителния им ефект върху земеделското производство.
По думите му заради мащаба на съхненето ще се наложи значително увеличаване на дейностите по усвояване на засегнатата дървесина. Той посочи, че дървесината трябва да бъде използвана, като се проучват възможности за реализацията ѝ в различни производства.
Палигоров съобщи, че се водят разговори с дървопреработвателни предприятия, както и за използване на дървесината в енергийния сектор. По експертни оценки количествата, които могат да бъдат използвани за производство на топлинна и електрическа енергия, са около 700-800 000 тона.
Заместник-министърът съобщи още, че се подготвя възможност за подпомагане на собствениците на гори в защитените зони по „Натура 2000“. По думите му до края на годината се очаква да започне приемът на заявления, като кандидатстването ще бъде електронно и облекчено.
Средствата ще могат да бъдат използвани за възстановяване на засегнатите горски територии, включително за подготовка на площите и създаване на нови насаждения.
