В Силистренско започна кампанията по прибиране на кайсиите. Макар реколтата тази година да е сравнително добра, производителите имат проблеми. Проверка на БТА показа, че овощарите от региона търпят загуби заради ниските изкупни цени на продукцията си, свитото потребление и вноса на плодове от чужбина.
Румен Жеков отглежда кайсии повече от 20 години. Споделя, че през годните разходите са се увеличили многократно, а цената расте твърде бавно. „Основният разход е около 40 стотинки на килограм. След това идва прибирането, което вече не е никак евтино, защото трудът и горивата поскъпнаха драстично. Очакваме цена около 1 лев на килограм, но повечето търговци, предлагат по 70 стотинки, което не е изгодно“, пресмята стопанинът.
По думите му въпреки ниската изкупна цена, килограм качествени кайсии се продава за няколко лева в търговската мрежа.
„Ние, които 9 месеца се занимаваме с това производство, продаваме качествена кайсия на цена от около 1 лев, а крайният потребител я купува на три пъти по-висока цена. Това означава, че по веригата някой печели повече от нас, без да влага необходимите труд и разходи и без да поема риска, който ние поемаме. Стига се до парадокса, че цената на кайсията за ракия почти се изравнява с тази за прясна консумация. Очевидно ние трябва да си оставим кайсията за ракия и да лишим хората от качествени плодове.
Аз започвам да се замислям дали да си изкореня дърветата, дали да ги продам и това е тенденция при много други овощари“, каза още Жеков.
Според други овощари много тежък проблем е свития пазар през тази година. Оказва се, че заради инфлацията българите консумират по-малко плодове. Според Димитричка Търпанова - заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз търговията с плодове в страната е намаляла до близо една трета от обичайното си ниво. Заради това, както и голямата конкуренция на евтини плодове от чужбина, през последните години се забелязва сериозен отлив от бранша.
„Основният проблем на нашите производители е невъзможността да продават. Причина за това е инфлацията и намалената покупателна способност на хората. Въпреки, че на европейски ниво кайсията е малко като количество, има много колеги, които не могат да берат в нормална зрялост плода, защото няма на кого да го продадат.
Много е трудно, защото сме поставени на един общ европейски пазар, но в неблагоприятна позиция. От една страна страните членки получават различно подпомагане, а от друга България е така разположена географски, че през нас минават всички големи производители, които не са членки на Европейския съюз. У нас влиза продукция от Турция, Молдова, Сърбия, Северна Македония, а от тази година на пазара на зеленчуци се намесиха и албански търговци“, допълни Търпанова.
Производителите от региона вярват, че изграждането на преработвателно предприятие би решило проблема с реализацията на продукцията им. По думите на Търпанова обаче в Североизточна България няма нито едно предприятие за преработка на плодове.
„Една от причините за това е нередовното плододаване на кайсията. Ние сме отдалечен район, а заради по-ниските транспортни разходи такива предприятия се изграждат в централната част на страната. За да се направи нещо такова е необходимо голямо сдружение на производители“, смята тя.
Заради трудностите в бранша, тонове кайсии може да изгният по масивите.
Румен Жеков отглежда кайсии повече от 20 години. Споделя, че през годните разходите са се увеличили многократно, а цената расте твърде бавно. „Основният разход е около 40 стотинки на килограм. След това идва прибирането, което вече не е никак евтино, защото трудът и горивата поскъпнаха драстично. Очакваме цена около 1 лев на килограм, но повечето търговци, предлагат по 70 стотинки, което не е изгодно“, пресмята стопанинът.
По думите му въпреки ниската изкупна цена, килограм качествени кайсии се продава за няколко лева в търговската мрежа.
„Ние, които 9 месеца се занимаваме с това производство, продаваме качествена кайсия на цена от около 1 лев, а крайният потребител я купува на три пъти по-висока цена. Това означава, че по веригата някой печели повече от нас, без да влага необходимите труд и разходи и без да поема риска, който ние поемаме. Стига се до парадокса, че цената на кайсията за ракия почти се изравнява с тази за прясна консумация. Очевидно ние трябва да си оставим кайсията за ракия и да лишим хората от качествени плодове.
Аз започвам да се замислям дали да си изкореня дърветата, дали да ги продам и това е тенденция при много други овощари“, каза още Жеков.
Според други овощари много тежък проблем е свития пазар през тази година. Оказва се, че заради инфлацията българите консумират по-малко плодове. Според Димитричка Търпанова - заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз търговията с плодове в страната е намаляла до близо една трета от обичайното си ниво. Заради това, както и голямата конкуренция на евтини плодове от чужбина, през последните години се забелязва сериозен отлив от бранша.
„Основният проблем на нашите производители е невъзможността да продават. Причина за това е инфлацията и намалената покупателна способност на хората. Въпреки, че на европейски ниво кайсията е малко като количество, има много колеги, които не могат да берат в нормална зрялост плода, защото няма на кого да го продадат.
Много е трудно, защото сме поставени на един общ европейски пазар, но в неблагоприятна позиция. От една страна страните членки получават различно подпомагане, а от друга България е така разположена географски, че през нас минават всички големи производители, които не са членки на Европейския съюз. У нас влиза продукция от Турция, Молдова, Сърбия, Северна Македония, а от тази година на пазара на зеленчуци се намесиха и албански търговци“, допълни Търпанова.
Производителите от региона вярват, че изграждането на преработвателно предприятие би решило проблема с реализацията на продукцията им. По думите на Търпанова обаче в Североизточна България няма нито едно предприятие за преработка на плодове.
„Една от причините за това е нередовното плододаване на кайсията. Ние сме отдалечен район, а заради по-ниските транспортни разходи такива предприятия се изграждат в централната част на страната. За да се направи нещо такова е необходимо голямо сдружение на производители“, смята тя.
Заради трудностите в бранша, тонове кайсии може да изгният по масивите.
