Датата 20 април трябва да заеме ясно и устойчиво място в българската историческа памет. Априлското въстание е не само символ на борбата за свобода, но и процес с ясно изразени елементи на модерна държавност, демократична организация и политическа зрялост, който има ключова роля в международното развитие на Източната криза. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът професор Пламен Павлов.
Дебатът за 20 април и статутът на датата в българската история
Датата 20 април е сред най-значимите в българската история, свързана с началото на Априлското въстание. В този контекст проф. Пламен Павлов отново постави въпроса за нейния официален статут, включително възможността тя да бъде обявена за национален празник или ден на почит.
„Датата 20 април е знакова в българската история и затова аз, както и други колеги от години предлагаме тя да бъде официален празник. Лично съм предлагал дори да стане национален празник. Чрез вашата медия бих искал още веднъж да направя това предложение“, заяви проф. Павлов.
Той посочи, че в редица държави началото на националните революции има статут на национален празник. „В много страни, включително в Сърбия и Гърция, именно началото на националната революция се чества като национален празник. Така е и във Франция, където 14 юли, началото на Френската революция, има подобен статут“, добави той.
По думите му въпросът за 20 април остава нерешен на институционално равнище. „За съжаление, тази идея не среща достатъчен отзвук. Добре е, че тази година тя беше ясно поставена и от служебни министри като проф. Сергей Игнатов и маестро Найден Тодоров. Надявам се в близко бъдеще да бъде решен въпросът със статута на тази дата, тъй като към момента тя няма официално признат статут“, изрази надежда проф. Павлов.
Дискусията за формата на отбелязване
В интервюто проф. Павлов коментира и различните мнения относно евентуалното финансово или организационно натоварване при официалното отбелязване на 20 април.
„Подобни аргументи са несъстоятелни, тъй като не е задължително този ден да бъде неработен. Той може да има статут на ден на почит, подобно на 1 ноември. Ако бъде обявен за национален празник, той би бил неработен ден, но съществуват и други варианти на неговото отбелязване“, посочи той.
Според него липсата на единен подход към датата е проблем в обществената практика. „Не може тази дата да бъде пренебрегвана. Още по-неприемливо е, че тя се отбелязва нееднозначно – по нов стил, на различни местни дати, свързани с конкретни събития в отделни селища. Това само по себе си не е отрицателно, но е необходима единна, фокусна дата – и тя не може да бъде друга освен 20 април“, подчерта проф. Павлов.
Държавата и отбелязването на годишнината
По отношение на 150-годишнината от Априлското въстание проф. Павлов отбеляза, че оценката за държавната подготовка е свързана с редица обстоятелства, включително смяната на правителства и липсата на дългосрочно планиране. „Тук, като говорим за държавата, е малко относително, тъй като се смениха различни правителства. Обикновено такива годишнини се готвят в по-продължителен период – примерно една година, защо не и повече“, каза той.
По думите му в миналото са били обсъждани по-широки концепции за отбелязване на значими исторически дати. „Ние за това повдигахме една идея преди време – да се готвим още за 1400 години от началото на нашата държавност, тъй като Велика България на Кубрат без съмнение е основата, върху която стъпва по-късното ни развитие като народ“, посочи той.
Според него липсата на достатъчна подготовка е проблем, който се повтаря. „За това имат вина и тези, които днес развяват байраци и се представят за спасители, а в миналото бяха на най-високи държавни постове“, подчерта историкът
Априлското въстание като начало на държавност
Проф. Павлов акцентира върху значението на Априлското въстание не само като акт на борба за свобода, но и като процес с ясно изразени държавнотворни характеристики.
„Априлското въстание е началото не само на нашата свобода, но и на нашата модерна държавност. В самата организация на въстанието има изключително много държавнотворни елементи, както и елементи на демокрация и парламентаризъм“, посочи той.
Като ключов пример историкът открои събранието в Оборище. „Имаме събранието в Оборище – едно народно събрание в пълния смисъл на думата. Имаме държавен флаг в ръцете на Райна Княгиня, имаме печат. Има много елементи на държавност“, каза проф. Павлов.
Той обърна внимание и на функционирането на местната власт в условията на въстание. „В българското общество тогава има механизми на избори – за църковни настоятелства, училищни настоятелства, общински съвети. Това е едно силно организирано общество“, отбеляза той.
Ролята на местните комитети и организацията на въстанието
Според проф. Павлов местните революционни комитети имат съществено значение за хода на въстанието и неговата ефективност.
„Там, където има силни комитети, там има и силно въстание“, посочи той. В същото време отбелязва, че в отделни райони съществуват различия в позициите и степента на съгласие с общите решения на ръководството.
По думите му организацията на въстанието трябва да се разглежда и през призмата на тогавашните комуникационни възможности. „Става дума за съвсем модерна събитийност – има телеграф, информацията достига за секунди, макар и ограничено. Местните комитети са изключително важна част от въстанието“, каза той.
Идеалът на въстанието и политическите цели
Проф. Павлов формулира основния идеал на участниците във въстанието като стремеж към модерна българска държава и възстановяване на държавността.
„Идеалът е да се създаде една модерна българска държава или, както пише Васил Левски, да се възобнови българската държава“, посочи той.
Историкът подчерта, че въстанието е организирано в дух на висока степен на самоуправление. „На практика в Панагюрище се случва една република – имаме временно правителство, имаме органи на властта“, каза проф. Павлов.
Според него стремежът е насочен към законност и ред, в условията на криза на османската административна система. „В това време законността е на последно място в Османската империя“, отбеляза той.
Значението на въстанието в международен план
Проф. Павлов определи Априлското въстание като събитие с международни последици, което се превръща в катализатор на по-широки политически процеси.
„Априлското въстание е детонаторът на Източната криза, която впоследствие се превръща в Българския въпрос“, посочи той.
По думите му въстанието има значение и за международната реакция спрямо българския въпрос. „То поставя началото на една вълна на международна солидарност, включително след събитията в Батак и други места“, отбеляза той.
Според него то трябва да бъде разглеждано като ключов фактор в процеса, довел до последващите политически решения на Великите сили.
„Не сме получили свободата си даром. Априлското въстание е катализаторът на тази енергия, която води до последвалите процеси“, подчерта в заключение проф. Пламен Павлов.
