Почти всеки от нас има в живота си близък или не толкова близък човек, който има форма на зависимост – било към наркотици, игри, тютюнопушене, алкохол. Малцина обаче са виждали писмо от 15-годишно момиче до родителите му, написано точно преди да сложи край на живота си. За да не виждаме никога ние такива писма, а и за да не бъдат писани, с огромен хъс и енергия работи Владимир Стойков (в чийто живот едно такова писмо оставя огромен отпечатък).
Той е на 37 г. и в момента живее в Стражица. Като малък е силно уплашен от ситуация, в която алкохолик заплашва да посегне на сестра му. Това така трайно се помества в съзнанието му, че години по-късно прераства в инициатива, която той помества във Facebook групата „Един за всички, всичко срещу дрогата“.
Не е нужно човек сам да е минал през зависимост, за да разбере колко тежки следи оставя тя. Понякога е достатъчно да видиш болката в очите на други хора. Именно така започва историята на Владимир Стойков – не като лична драма, а като съзнателно решение да бъде полезен там, където мнозина се отказват.
Самият той определя инициативата като общност за консултиране и подкрепа, насочена основно към близките на зависими хора – онези, които често страдат мълчаливо и остават встрани от вниманието. Защото зависимостта рядко засяга само един човек. Тя преминава през цели семейства, руши отношения, създава страх, вина и безсилие. Именно затова Стойков поставя акцент и върху темата за съзависимостта – грижата за хората около зависимия.
Преди няколко години той организира първа онлайн среща с гост-лектор от терапевтична общност. Интересът се оказва огромен. Оттам започва да се оформя активна мрежа за взаимопомощ, която днес събира хора от най-различни професии и градове.
Почти всяка седмица Владимир Стойков организира безплатни онлайн срещи чрез платформата Zoom. Достъпът е лесен, а форматът – практичен и човешки. По тяхно време гост-говорители с най-разнообразен профил изнасят лекции. След техния край близките на зависимите получават възможността да разкажат лични истории и да зададат въпроси към лекторите под формата на дискусия. Организаторът на срещите контролира процеса.
Сред участниците има психолози, психотерапевти, лекари, юристи, ръководители на терапевтични центрове, журналисти, бивши зависими и хора, които просто искат да бъдат информирани и полезни.“
Стойков казва, че се опитва да бъде мост между две страни – от едната са семействата, които търсят помощ, а от другата специалистите, които могат да я дадат. И точно в това вероятно е силата на каузата му – че свързва хора, които иначе трудно биха се срещнали. Част от мисията на Владимир Стойков е (с разрешението на лекторите) да споделя техни данни за по-нататъшен контакт. По тази линия хора от аудиторията и техни близки, които са зависими, са започвали индивидуална терапия, което е оказало силно влияние за тяхното възстановяване и завръщане към пълноценния живот.
Темите отдавна надхвърлят рамката на наркотичната зависимост. В срещите се говори за алкохолизъм, тютюнопушене, технологични зависимости, хранителни разстройства, прекомерна употреба на енергийни напитки, психично здраве, семейна динамика, ресоциализация и превенция при младежите. Разглеждат се и конкретни въпроси като ранните сигнали за проблем, как да реагира семейството, как се мотивира човек за лечение, какви са законовите възможности в България и какво следва след терапията.
Сред гост-лекторите през годините са хора с различен опит и авторитет, като Веселина Братоева – консултант от личен опит в сферата на зависимостите. Иво Андреев – предприемач и спортист, преминал през зависимост към хероин и превърнал историята си в помощ за други. Яна Алексиева от „Асоциация Родители“, която работи по темите за дигиталната безопасност, детското развитие и отношенията между семейство и училище и много други.
Особено ценно в този проект е, че не предлага сензации и празни обещания. Не твърди, че има едно решение за всички. Вместо това дава нещо много по-реално – информация, достъп до специалисти, чужд опит, надежда и усещане за общност.
В общество, в което често говорим за зависимостите едва когато стане късно, подобни инициативи имат огромно значение. Те действат преди трагедията, преди загубата, преди окончателното отчаяние.
Защо ви разказваме за Владимир Стойков? Защото ваш близък в момента може да има нужда от точно тази подадена ръка, от точно тази Facebook група и точно тези Zoom срещи, за да види, че не е сам в бедата и в борбата си.
