Пред паметната плоча на първата сграда на читалището бяха поднесени цветя в памет на тракийските бежанци, пристигнали през 1921 година в покрайнините на Шумен.
dariknews.bg
На 26 октомври 1912 година по време на Балканската война жителите на едно българско село от Източна Тракия, наречено Чанакча, били предупредени да напуснат селото, защото ще стане арена на бойни действия. И те го правят с надеждата, че ще се върнат отново в родното си село. Това обаче никога не се случва. Започва дългото им мъчително скитане по пътищата на майка България, продължило 10 години. Гладени, измъчени, нежелани, те търсят място, което да ги приюти. Място, където да изградят новите си домове, разказа по време на поднасянето на венците секретарят на читалището Виолета Папазова.
dariknews.bg
След това дълго скитане - те пристигат на голяма поляна източно от Шумен през пролетта на 1921 година.
Шуменската управа обаче не е склонна да ги приеме и поставя условие бежанците да не остават. Част от семействата въпреки това остават и изкарват една изключителна тежка зима. Копаят землянки в тях живеят заедно с добитъка.
През пролетта на следващата година управата на Шумен сменя политиката си и оземлява бежанските семейства с по 1 декар дворно място и така се поставя началото на кв. "Тракия" в Шумен. Сега той е най-големият жилищен комплекс с близо 14 000 души.
dariknews.bg
"Род тракийски древен, останал верен и до днес на своите предци - борци, творци, дарени с ум. Със здрав далечен южен корен. Отдавна тук дошъл от юг - с надежда плаха за мир, земя и страха.И с не един ли спомен. Ах, този стар тракийски род! Спомен за кръвта пролята, сълзи горчиви и разлъка и много нечовешка мъка. И той превърнал ги във пламък. До този ден в теб, в мен - пламъкът в искра е прероден."
