Тази година най-големият шуменски квартал - "Тракия" навършва 95 години. Историята на създаването му е изпълнена с надежда, мечти, страх и братска обич. Преди близо век в най-източната част на града пристигат 96 семейства на бежанци от Тракия. Одисеята им е продължила 10 години.
Архивни снимки на квартала и тракийци ТУК
Тя започва през 1912 година по време на Балканската война. Точно на Димитровден населението на село Чанакча е принудено да напусне населеното място, тъй като полето на бойните действия се пренася именно в него и селото е изцяло разрушено.
Хората стигат до Люлебургас, междувременно обаче започва Междусъюзническата война.
Тогава бежанците тръгват към вътрешността на България, за да търсят спасение. Стигат чак до Варна, а оттам са транспортирани с влакове чак до Лом.
Войната свърша и според Букурещкия мирен договор една ивица между реките Марица и Струма с излаз на Бяло море е дадена на България и правителството решава да върне тези хора в близост до родните им места.
Така тракийските бежанци се връщат отново и се заселват в две близки села – Бидикли и Елбургас.
Хората от Чанакча живеят около 6 години в тези две села. За зла участ обаче – започва Първата световна война. Младите са мобилизирани в армията, а по-възрастните помагат на опълчението. Положението става още по-тежко, тъй като и храната там става малко.
В края на войната западна Тракия, където се намират тези села, е отнета от България и те са принудени отново да тръгнат на път.
Стигат до Ямбол, оттам се разделят и една част пристигат на голяма поляна източно от Шумен през пролетта на 1921 година.
Шуменската управа обаче не е склонна да ги приеме и поставя условие бежанците да не остават. Част от семействата въпреки това остават и изкарват една изключителна тежка зима. Копаят землянки в тях живеят заедно с добитъка.
През пролетта на следващата година управата на Шумен сменя политиката си и оземлява бежанските семейства с по 1 декар дворно място. Така тракийските бежанци накрая сбъдват мечтата си за спокоен живот.
Така през 1922 г. реално е поставено началото на шуменския квартал „Тракия“, а първата къща е завършена още на следващата година.
До 1926 г. всички 96 бежански семейства построяват своите домове, а на следващата година всяко семейство получава и по 30 дка обработваема земя.
Чанакчалии били много будни хора – започнали да правят театрални представления, да си разменят книги. Така през 1949 г. решават да си направят и читалище. Много трудно построяват сградата, тъй като е съградена с доброволен труд и дарени материали. През 1957 г. тя вече е готова.
Жителите на квартала се обединяват и за свое училище. То също е изградена с дарения, като най-изявен е Димитър Кънчев.
Историята ни разказа секретарят на читалището „Боян Пенев1949“ Виолета Папазова. Те заедно с Тракийското дружество подготвят честване на годишнината. На 23 март в читалището на гости ще дойдат деца от ДГ „Дружба“, на които ще покажат снимки и предмети от бита на тркийците. Ще бъдат разказани и интересни истории за създаването на квартала.
