Комунистически зверства: случаят Георги Заркин

Комунистически зверства: случаят Георги Заркин
Комунистически зверства: случаят Георги Заркин / снимки: Юлия Христова - Dariknews;
Комунистически зверства: случаят Георги Заркин
18816
Комунистически зверства: случаят Георги Заркин
Комунистически зверства: случаят Георги Заркин
  • Комунистически зверства: случаят Георги Заркин
  • Комунистически зверства: случаят Георги Заркин

Геогри Заркин е бил журналист – в началото фоторепортер на в. „Земеделско знаме”, писател и поет. Уличен е в противодържавна дейност и на 25 години попада в затвора, където изкарва 11 години и 6 месеца от живота си. На 7 август  1977г. без съд и присъда е бил зверски убит. В затвора Заркин пише романа си „Чест”, който му отнема само няколко месеца. Писането стартира през ноември 1967 и завършва в края на януари следващата година. Романът описва разрушаването на язовирна стена, близо до Враца, където много хора загиват.

 

„Чест” е издаден през 2008 г. благодарение на сина му и единствен негов наследник - Лъчезар Заркин. Освен това, Заркин –син публикува документалната си книга „Вулкан” /в две части/, както и стихосбирката „Отвъд чертата”, в която са включени произведения на баща му, писани в затвора в Стара Загора. Книгите бяха представени на среща в Шумен, организирана от дискусионния клуб на ДСБ в града.

 

Георги Заркин е роден на 3 март 1940 г. в село Бели Искър, община Самоков, в семейството на каменоделец и домакиня. По-късно успява да завърши задочно кинематография. Успоредно с работата като зоотехник в Самоков, Георги Заркин пише  дописки за местния вестник. Бил е забелязан и привлечен на работа в икономическия отдел на вестник „Самоковска комуна”. По-късно започва работа във в.”Земеделско знаме” в София. Покрай професионалните си задължение, младият журналист  е привлечен към организацията на държавния преврат, целящ свалянето на  правителството на Тодор Живков. В лицето на Заркин организаторите виждат доверен човек, който ще съдейства за това света да разбере чрез БТА, че правителството е свалено и да не бъде допуснато нахлуването на съветски войски в София” – така звучи началото на разказа на Лъчезар Заркин за баща му.

 

Продължението: „Заговорът за преврат през 1965 г. обаче е разкрит. Участвалите в заговора са арестувани, съдени са в отделни политически процеси и са вкарани в затворите. Заркин е бил арестуван в началото на 1966г. за разпространени на шест вида позиви /по 1000 броя от вид/. Позивите са били разпространявани в районите на София, Самоков, Мездра, Дупница и Враца. Позивите призовават към въоръжена борба за сваляне правителството на Тодор Живков и са били подписвани от името на Врачански революционен комитет”.

 

Съдебните действия срещу Георги Заркин започват в следствения отдел на Държавна сигурност под ръководството на тогавашния следовател Петър Бъчваров. След произнасяне на присъдата от Софийски окръжен съд, която предвижда 6 години лишаване от свобода при усилено строг режим е преместен в политическия отряд на Старозагорския затвор.

 

„Усиленият строг режим, известен сред политическите затворници и като усилен съветски режим, се е излежавал в Тежкия салон на затвора в Стара Загора. Там Заркин започва да работи над литературните си творби, отказвайки да работи в полза на комунистите. Многократно администрацията на затвора му предлага да започне издаването на затворнически вестник, за да промени идейно позициите си, но той категорично отказва. Имало е и предложение да сътрудничи на ДС, за да може да излезе от затвора, на което отговорът отново е „не” - разказва синът на Георги Заркин.

 

Често са били правени обиски на килията на Заркин, а написаното от него е било изземвано. Стига се до издаването на две вътрешни присъди за писането на фашистка литература – едната била 5 г., другата – 8 г. В затвора Заркин пише в тетрадки с дебели корици. Част от тях съхранява сина му, други са иззети като доказателствен материал, трети са били писани на тънка пелюрна хартия, която е била навивана на руло, след което е поставяна в цигари на мястото на тютюна. Така те били изнасяни от затвора от освободени затворници, въпреки съществуващия риск.  

 

Детайлите около смъртта на баща си Лъчезар Заркин научава, след като през 1991г. завежда дело чрез Военна окръжна прокуратура – Пловдив за изясняване причините за смъртта на Георги Заркин и други политически затворници.

 

Заркин-баща е бил убит в затвора в Пазарджик в навечерието на Първия писателски конгрес в София, тъй като службите са очаквали той да бъде посетен от негови колеги, на които вероятно щял да разкаже за терора, който се прилага върху него и други хора. Убийството му е документирано в 6 снимки. Издаден е фалшив смъртен акт, а по тялото му личат следи от бой с маркуч, освен това е бил душен с възглавница. Телеграма-светкавица за смъртта му пристига в деня на погребението му, часове преди да бъде погребан, с идеята близките му да не могат да могат да присъстват и да не видят какво всъщност се е случило.

 

Процесът забоксува след падането на правителството на СДС у нас” – допълва Лъчезар Заркин.  

 

Романът „Чест” е писан през призмата на шотландския философ, историк и есеист Томас Карлайл – главният опонент на Карл Маркс. Карлайл е сред философите, формирали мисленето на Западното общество.

 

Целия разказ на Лъчезар Заркин и интервю с него може да чуете от прикачените звукови файлове.

 

Комунистически зверства случаят Георги Заркин