393 медни монети, или цялото съдържание на две разпаднали се през вековете кожени кесии, откриха археолози при проучване на част от жилищна сграда по време на разкопките в „Ковачевско кале" до Попово. Находките са намерени на около 80 см една от друга. Първата торбичка е съдържала 171 монети, а втората 222, разказа ръководителят на разкопките проф. Иванка Дончева от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий".
Жилището, в което са открити, е станало жертва на силен пожар, разразил се във втората половина на 5-ти век сл. Хр. То е било изградено и прилепено към зидовете на западната крепостната стена. Домът се е намирал в непосредствена близост до една от 17-те кули на късноримския град, известен днес като "Ковачевско кале", разположен на около 7 км западно от Попово. Има сериозни археологически данни, че преди повече от 1560 години жилището е било обитавано от готи-федерати на Империята, потърсили спасение зад дебелите 3,20 м крепостни стени на града в бурното време предхождащо фаталната 447 година.
Повечето от откритите монети са от най-малкия номинал късноримски фолиси, като между тях има и половинки монети, които също са били в обръщение - обясниха археолозите. Двете монетни находки са най-големите, откривани досега на територията на укрепения град и са третата и четвъртата по ред за тазгодишните проучвания. Те, както и другите две, открити преди около месец находки ще хвърлят допълнителна светлина върху времето на най-катастрофалното за градовете на Късната Римска империя и за "Ковачевско кале" в частност нашествие на хуните на Атила. За този варварски погром древните автори пишат, че е имало толкова убийства и кръвопролития, че мъртвите не можели да бъдат преброени. Според хронистите над 100 града, многобройни църкви и манастири, разположени между Дунав и Константинопол, стават военна плячка.
Монетите от Калето са намерени под дебел пласт от керемиди, рухнали заедно с опожарената дървена конструкция и част от стените на жилището, на дълбочина около 1,30 м от днешната повърхност. Голяма част от тях при откриването още са носели следи от кожата на кeсиите, в които са били поставени.
Най-късните монети от двете колективни находки са отсечени при управлението на император Теодосий Втори (408-450) и са от типа реверс, известен сред учените и нумизматите като "кръст в лавров венец".
Проучванията, подсигуряващи извършващите се консервационно-реставрационни дейности продължават.
