За готовите коледни баници, за формалната смяна на кметове и липсата на чудеса
За готовите коледни баници, за формалната смяна на кметове и липсата на чудеса / netinfo

Честита Нова година, уважаеми слушатели на Дарик радио! Да сте здрави, късметлии и нека новата 2008-ма ви донесе всичко онова, което си пожелахте. Днес отново сте с коментарната рубрика на Дарик на честота 105,4 ФМ с водещ Николай Караиванов.

Изненада ли ни с нещо навечерието на Коледа и Нова година? Това е въпросът, на който ще се спра в рамките на няколко минути.

Като че ли вече свикнахме с протоколните предпразнични мероприятия, които перманентно включват помощ към социално слабите, културни събития и празнични коктейли.

Нищо фрапантно и нищо изненадващо.

Слава богу, че този път общественици не преиграха с благотворителна дейност, която през последните години придоби широка показност.

Не ни изненада и коледната украса на Пловдив, но пък това е простимо - все пак Славчо Атанасов е кмет от няколко месеца. Не ни изненада и сивотата, превзела центъра на Пловдив, бледо разчупена от стари атракциони.

Винаги съм си представял в навечерието на Коледа и Нова година Пловдив да е грейнал, да има повече живот, динамика, концерти от самодейни състави, повече духовност. Съвсем традиционно обаче се задоволяваме с Коледните базарчета и здравото пазаруване от търговските вериги. Интересно би било да има изградени развлекателни павилиони, да можем да дегустираме вино от известни наши винарски изби или да опитаме традиционни коледни ястия. Такива биха могли да бъдат ситуирани дори и в палатите на Международния панаир. Бих искал градът да гъмжи от туристи, които да се наслаждават на нашите забележителности, добрата кухня и приповдигната атмосфера.

Но ето, че вече открих една изненада - така нареченото „голямо пазаруване”. Липсата на каквито и да е алтернативи остави тази единствена възможност. Търговските вериги бяха превзети от негово величество КУПУВАЧЪТ. Хората пазаруваха като за последно. Не знам, може би традициите се променят. Или пък и ние станахме като американците – КЕШ енд КЕРИ, купуваш някаква електроника, готова баница с късмети, раздаваш подаръците, след което следва здрав купон.

Да не говорим, че цените на хотелите и ресторантите някак си съвсем не изненадващо станаха европейски. А пък цените в старите европейски държави, като Гърция например, станаха „народни”, което те кара да подкараш колата и да отидеш да празнуваш нова година извън България, или пък направо те ощастливява, че си останал вкъщи.

Вече не ни изненада и липсата на сняг около Коледа. Но изненада ли ни той на 2-ри януари? Две седмици слушаме, че ще има сняг и като че ли не вярваме на ушите си. Впрочем, изненада за нас нямаше, нямаше и за общините и за правителството. Всички отчетоха, че са си свършили работата както трябва. Само че да има да вземат. Почистването е ужасно. И този номер го играем, откак се помним. И тук не става въпрос, че трябва да обвиняваме някого персонално, защото ситуацията и при Чомаков, и при Славчо Атанасов, и в другите градове е една и съща.

Това по-скоро ми говори за манталитета на българина. Ние искаме да вземем всичко от живота с пълни шепи по възможно най-лесния начин, най-краткия път и бързо забравяме. Да не ми говорят за разни GPS-системи на снегорините и да объркват хората, защото те касаят контрола, пък и на кой - след като си плаща данъците - му пука кой какво ще въвежда. По-важно е пътищата да са сухи, чисти и безопасни. Няма година, в която да не виждам до болка позната картина – катастрофи, отнети човешки животи, ранени и осакатени хора, липса на транспорт, загубени милиони левове, заради 20-30 сантиметра сняг.

В нашата държава никой ли не разбра, че се иска сериозна подготовка, сериозен анализ, сериозно планиране и перфектно изпълнение, за да има резултат. Никой ли не разбра, че само формалната смяна на кметове не дава резултат. Гледайки Дискавъри, където показват как други държави извършват грандиозни строителни постижения, винаги се питам – каква държава сме ние? 20-30 сантиметра сняг, 2-3 дни дъжд и малко по-силен вятър ни вкарват в бедствено положение. Аз мисля, че изненада няма, отговора го знаете.

Днес отново изненада няма, на много места улиците са в така нареченото „зимно състояние”. Единствената изненада, която успя да ме впечатли, поднесе моят съименник Негово Високопреосвещенство Митрополит Николай, който наистина за първи път в България, подчертавам в България, след празничната литургия на 25 декември организира празнична програма с деца в двора на църквата „Света Марина” и събра стотици пловдивчани. Вечерта в Драматичния театър за първи път бе изнесен и празничен концерт, организиран от Община Пловдив и Пловдивската митрополия.

Тези дни сигурно отново няма да има нищо изненадващо. По традиция ще празнуваме подобаващо именните дни. Ето защо още отсега си позволявам да поздравя всички Йордановци, Ивановци и тези, които празнуват тази и другата седмица.

Много се надявам през 2008-ма година да има повече изненади и то само положителни, да има повече доброта, усмивки и наистина да бъдем по-богати, въпреки лекия ми песимизъм, гледайки цените на петрола и нарастващата инфлация. Важното обаче е през 2008-ма година мечтите ни да се сбъдват, желанията ни да се осъществяват и да живеем по-добре.

Николай Караиванов

Коментарът на общинския съветник и председател на СДС Николай Караиванов в петъчната рубрика “Политически уравнения” може да чуете в прикачения звуков файл