На 4 юли 1971 г. Ловчанският митрополит Максим е избран за Български патриарх
На 4 юли 1971 г. Ловчанският митрополит Максим е избран за Български патриарх / dariknews.archive

На този ден през 1971 г. Ловчанският митрополит Максим е избран за Български патриарх. Максим I е глава на Българската православна църква до смъртта си на 6 ноември 2012 г.

Той е роден под името Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир.

През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод.

Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на Българската православна църква патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Любопитен факт е, че легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 в., което довежда до разкол в Българската православна църква и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий.

Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение, за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим.

Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас" в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на Българската православна църква и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.