50 казана с курбан чорба приготвиха за традиционния си празник жителите на ловешкото село Лисец днес. Повече от 15 години в населеното място е възстановена стародавна традиция хората да се събират в средата на лятото на общоселско тържество в местността "Врани кладенец".
Празникът обикновено е последната събота на юли и в навечерието на Илинден. Легенда разказва, че през смутните времена през 1926 година селото щяло да бъде затрито и от всички страни запалено, но се намерили разумни хора и го спасили. От тогава жителите правят курбан на селото със специално приготвена чорба от телешко месо. И в бедни, и в богати години хората са спазвали тази традиция, като взаимно са си помагали и са се крепили, разказа Никола Косев. Той е ръководител на седми район в селото. Доста сериозна е предварителната организация и затова селото е разделено на седем района. Всеки събира хората си и осигурява всичко необходимо за трапезата. Получава и дял от телешкото месо, предназначено за прочутата лисешка чорба.
Рано сутринта под сенчестите дъбови дървета в красивата местност "Врани кладенец" над селото се редят казаните, опъват се трапезите. Най-напред кипва водата и се слага месото - задължително телешко, разказва Иван Николов. Той е признат майстор на курбан-чорбата. След като кипне месото се слагат лук, чушки и врят около час. Слагат се домат и всички миризми - дафинов лист, черен пипер, чубрица. И отново за час ври, обясни още той. Според него обаче необичайният вкус се дължи на запръжката - с лук и брашно. Освен на трапезата от курбана всички си вземат и за вкъщи.
Водосвет и освещаване на курбана дадоха началото на празника. Кметът на Лисец инж. Пламен Върбановски припомни древната история на селото, появило се още през 12 век. Не скри и гордостта на местните хора - Лисец е селото с най-много чешми и паметници. Само чешмите наброяват повече от 60, пресмятат местните. Хората се гордеят и с читалището си, в което ревниво се пазят традициите.
Много учени са тръгнали от село Лисец, сред тях е и акад. Стойчо Панчев, който миналата година бе удостоен със званието "Почетен гражданин на Ловеч". С европейски средства се подобрява инфраструктурата. Близо милион и триста хиляди лева са вложени за укрепване на свлачище. Сега се работи по реконструкция и модернизация на читалището с европейски средства.
Местните хора залагат на фамилния бизнес - на животновъдството и земеделието. Затова в селото, което наброява над 1 000 души, има и много млади хора - над 32 на сто от населението са до 30-годишна възраст.
