Мащабна възстановка на една от ключовите битки в Руско-турската война 1877-78 г. - Освобождението на Плевен, се състоя на 7 септември при историческия мост край село Ясен. Хиляди българи се стекоха за пресъздаването на историческия момент от нашата история.
В събитието участваха клубовете на дружество "Традиция" от цялата страна, както и гости от Румъния и Русия. Всички, които се включиха в спектакъла представиха автентични оръжия и костюми.
„Горд съм, че живата памет за историческите събития от преди 136 години ни събира на това свято място. Именно тук, след едни от най-драматичните сблъсъци в Руско-турската война се роди свободата на Плевен и възвести избавлението на Отечеството от петвековното робство", каза кметът на Плевен проф. д-р Димитър Стойков преди да обяви началото на възстановката „Освобождението на Плевен".
„Пред нас ще оживеят картини от Плевенската епопея, която изпълни със свещен смисъл думи като войнски дълг, чест и мъжество" допълни проф. Стойков и заяви, че за Община Плевен и Областна администрация - Плевен е чест да реализират мащабния комплексен проект за развитие на устойчив туризъм, финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие".
Кметът припомни, че едни от най-значимите символи на Плевен като Панорама „Плевенска епопея 1877", историческият „Мост на победата" при село Ясен и древната крепост „Сторгозия" в парк „Кайлъка" са придобили своя достоен и още по-въздействащ вид именно по тази програма.
"Ние имаме един достоен противник в лицето на Осман паша - един ръководител от висок ранг и аз се радвам, че ще мога да взема неговата сабя". Това сподели полк. инженер Станчо Джумалиев - зам. председател на Национално дружество „Традиция", който във възстановката беше поел ролята на ген. Ганецки. Полковник Джумалиев е и вицепрезидент на Съюза на европейските военно-исторически групи.
За ползата от възстановките, „ген. Ганецки" каза, че на първо място е важно хората - тези, които знаят да си припомнят, а тези които не знаят, да издигнат своето самочувствие на горди българи със своята история.
Той обясни, че годишно Национално дружество „Традиция" прави между 42 и 46 възстановки, което помага на много хора да се върнат към историята, а по-младите да научат повече за героичната българска история.
Актьорът и директор на "Сатиричния театър" в София Калин Сърменов, който се превъплъти в ролята на Осман паша сподели:
"Това е обществена поръчка, която моята фирма спечели и това, с което исках да помогна и да дам едно рамо за популяризиране на събитието е моето участие и разбира се, това е само формалната част на нещата. Другата - чисто емоционална е че страшно ми харесва този наивитет и ако ние продължим да разсъждаваме по такъв начин ще запазим усещането за българска идентичност. Във възстановката участват хора от други страни - от Румъния и Русия и виждам как те го правят.
Това са хора с големи сърца, които искат да разкажат, да си спомнят и тук много важна е възпитателната част за младите хора. Да излязат за малко от черупката на тези сложни машинки, с които се занимават, а от гледна точка на историята това е много важно", каза актьорът.
„Най-вълнуващото в този спектакъл за мен са хората, които участват изключително организирано, сърцато и всеотдайно. Моите колеги също са респектирани, защото ние се приготвихме за сериозна битка, понеже става дума за работа с много хора - един почва да мрънка, друг е недоволен - не съм чул и дума". Той добави, че мащабът на възстановката край Плевен е много голям в сравнение с други възстановки, правени в България.
Относно приноса на събитие от подобен род за засилване на обичта към родината, Калин Сърменов коментира, че това трябва да се прави стъпка по стъпка. "Ние трябва да вървим бавно, но да знаем къде отиваме", каза Сърменов и добави, че ние в България нямаме навика да мислим с няколко хода напред. В този смисъл той изрази надежда тези събития да бъдат стъпки във вярната посока.
Калин Сърменов каза още, че е положил усилия да стане част от ентусиазма, завладял всички участници в спектакъла, а на въпрос дали не би се чувствал по-добре в ролята на Цар Освободител отговори, че за него е важно мероприятието и е бил готов да играе войник при превземането на моста край село Ясен.
Артистът определи обновяването на моста като нещо много важно за популяризирането на Плевен и това, което е направено сега е една добра реплика на това, което е бил мостът преди.
По-късно в двора на къщата-музей „Цар Освободител Александър II” се състоя втората част от възстановката на събитията, където ден след падането на Плевен тържествено е посрещнат руския император Александър II, който връща сабята на пленения Осман паша.
"Ген. Драгомиров форсира Дунава при Свищов, освободихме Бяла, Гурко влезе победоносно в Търново. От там нашите бойни усилия се насочиха на Запад - при Плевен.
Рамо до рамо, руските войници и българските опълченци браниха Шипка и не пуснаха Сулейман паша да помогне на Осман паша, който тук си предаде сабята и Плевен беше освободен", каза вдигайки наздравица императорът на Русия.
Братя, българи!Нашето дело е право в името на Православието и на свободата ваша", каза Александър II и благодари за топлия прием.
„Аз считах това за свой дълг и не можех да постъпя другояче. Опитът не успя, но това нещастие се смекчава от факта, че по този начин имам възможност да бъда представен на Ваше Величество", каза Осман паша, посрещнат от руския цар.
„Ваше Величество!Аз изпълнявах своя войнишки дълг и се надявах да заслужа признанието на народа ми, Вашето внимание и уважението на армията Ви", каза Осман паша.
А знаехте ли за превземането на Враца, Етрополе, Правец и Лидска орхания", попита императорът.
„Не Ваше Величество! Не знаех нищо. След нещастната за нас битка при Горни Дъбник в продължение на 45 дни никаква вест не е влизала отвън Плевен", информира Осман паша.
Тук императорът покани ранения Осман паша да седне и каза: „В знак на уважение към Вашата храброст връщам Вашата сабя" и нареди на ген. Ганецки да го стори.
Възстановката на събитията от преди 136 години премина в присъствието на представители на чуждестранни мисии в страната, на общинското и областно ръководство на Плевен и депутати.
