На 18 км. североизточно от Кърджали се намира Археологически комплекс "Перперикон". Асфалтов път довежда до подножието на скален връх, на който се намират основните обекти на най-големия мегалитен паметник в България.
Какво е привлякло древните хора на това място в средата на долината на Перперешка река. Съчетанието на вода, плодородна почва и скали, опиращи в небето или нещо, за което днес нямаме сетива.
Каквото и да е то, накарало е хората да носят дарове в глинени съдове, глинени фигурки, каменни сечива, да ги полагат в естествените скални пукнатини, наричайки ги на боговете от края на V хилядолетие пр. Хр.
В късната бронзова епоха, ІІ хил.пр.Хр. свещеното място е преоткрито. Започва упражняването на нови култови практики и ритуали. Започва и в продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, включващ стотици помещения, като са отнети хиляди тонове камък.
Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид. Той се състои от крепост на върха, Акропол, укрепен Дворец-светилище, както и северно и южно подградие.
Находка в Перперикон показва следи от върлувалата в цяла Европа чумна епидемия
Естествен скален разлом, оформен като коридор със стъпала по пода, започва от основата на скалния венец и довежда до крепостната стена, опасваща Дворецът – светилище. На площ от няколко хиляди кв.м. са разположени няколко десетки помещения, свързани с коридори и стълбища. Широк коридор разделя Двореца на две несиметрични части. Западната е заета от по-малки по размери едноетажни помещения.
На изток се развива представителна зала с ширико предверие, в западната част на което се намира изсечен в скалите трон. На изток, поради денивилация се развиват два етажа, изсечени в скалите. На североизток се развива крило, в което се намират едни от най-ранните изсичания - три фурнообразни ниши с нарастваща на север големина.
Северозападната част на комплекса е заета от монументално помещение, с овална форма,без покрив. В самия център е изсечен пирамидален постамент, завършващ с величествен кръгъл олтар, с приблизителен диаметър 2,50 м.,чиято повърхност е обгорена от многобойните опалвания.
Тази зала е била сърцето на прочутото светилище на Дионис-Загрей, в което се извършвали прорицания, според свидетелството на Херодот. Тук, според разказа на Светоний , бащата на Октавиан Август, получил предсказание за бъдещето на своя син.
Авторът разказва, че когато жрецът излял виното върху горящия огън, пламъкът се издигнал толкова високо, колкото когато преди векове в светилището бил Александър Велики.
Последните проучвания разкриха две изключително интересни сгради, намиращи се в южното подножие на хълма - голяма трикорабна базилика от средата на V в.с живот до ХІV в., преустройвана многократно и цистерна, изсечена в скалите, осигуряваща вода за южния квартал.
Новият археологически сезон на Перперикон започна със сензационни находки (ВИДЕО)
През последните години окончателно бе проучена крепостта на върха - Акропола. Тя е построена върху останките на древното светилище, което е обхващало цялото било. Множество скални олтари от къснобронзовата и ранножелязната епоха са органично включени в основите на изградените постройки.
Стената, изградена от старателно оформени каменни блокове, е с дебелина от 2,5 м. Тя обхваща върха от всички страни, по трасето и са запазени основи на кули други фортификационни съоражения. Крепостта е имала три входа.
Особено монументална е Южната порта, която е изсечена в монолитната скала. Укрепената площ е била заета от жилищни и обществени сгради, разделени от улици, изсечени в скалите.
Централната част е заета от градския площад. В източната му част бе разкрита базиликална сграда, изсечена в скалите. Възникнала като езически храм, след приемането на християнството тя е превърната в църква, като от изток е изградена масивна апсида. От запад в сградата се е влизало чрез два изсечени в скалите монументални портала, със запазени отвори за двукрили врати.
На запад от предхрамовия площад се намира изсечена в скалите улица, с елегантна колонада, водеща до т.н. Малък дворец. На север от нея са разкрити основите на голяма представителна сграда.
На запад се намира най-ранната църква, еднокорабна,с елегантни пропорции и изящен каменен амвон, която може да се свърже с мисията на епископ Никета Ремесиански, наложил християнството в Родопите. В близост е разположено голямото скално водохранилище, осигуряващо вода в периодите на обсада.
Сайт за туризъм обяви Перперикон за европейския Мачу Пикчу
На северозапад е разкрит изцяло един от жилищните квартали, състоящ се от каменни сгради с приземи, стопански и складови помещения. Крепостта запазва своята важност и през Средновековието. В края на ХІІ в. Акропола е превърнат в мощна крепост, изградена е вътрешна крепостна стена, която превръща западната част в цитадела.
На изток се проследява плътно застрояване от едноделни и двуделни полувкопани жилища, в които на място се откриват хромели, части от огнища и други елементи от интериора. Крепостта е контролирала един голям и гъсто населен район, в който основно място за заемали рудниците за добив на злато, намиращи се само на няколко километра югозападно.
През 1339 г. в писмо на Вселенския патриарх Перперикон е означен като център на епископия със значителни възможности. Епископът бил толкова богат, че му било наредено да изплаща пенсията на обеднелия митрополит на Филипи.
В 1343 г. във гражданската война във Византия се включва и цар Иван Александър, който праща експедиция за завоюването на Ахридос. Превзет е Перперикон, където е назначен царски архонт, но скоро крепостта е завзета от Йоан Кантакузин, чиито съюзници наемниците на Умур често извършвали грабителски походи, довели до западане на живота в крепостите и селищата в Ахридос.
След падането на Димотика през 1362 г. и последвалото нашествие на османците крепостта е превзета и опожарена и тук е устроен един от военните лагери на завоевателите, просъществувал вероятно да 80-те годни на ХІV в. Времето покрило със забрава и пръст хилядолетния живот на хълма.
