С 1473 души е намаляло населението на Кюстендилска област през 2014 г. в резултат на отрицателния естествен прираст, показват данни на Статистическо бюро-Кюстендил. Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 11.4‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 6.9‰, а в селата - минус 21.5‰, или намалението на населението в област Кюстендил в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
През 2014 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Дупница (-8.1‰) и Сапарева баня (-9.3‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са общините Трекляно, Невестино и Кочериново, в които той достига съответно минус 43.6, минус 38.4 и минус 25.7‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в област Кюстендил през 2014 г. оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 859 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
В резултат на отрицателния механичен прираст най-голямо е намалението на населението във възрастовата група 10 - 19 години - 401 души, следват възрастовите групи 20 - 29 - 162 души, и 30 - 39 - 230 души.
През 2014 г. три общини имат положителен механичен прираст - Бобошево, Кочериново и Трекляно. Най-голям е прирастът в община Бобошево - 99 лица.
С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са общините Дупница (-445 лица), Кюстендил (-440 лица) и Бобов дол (-96 лица).
