Новостроящият се манастир край с. Копиловци, община Кюстендил, е затворен заради липса на документи.
Заповедта е издадена от Общината в града, но се обжалва от монашеското братство, каза игуменът на манастира йеромонах Климент. „Ние не живеем в манастира и спазваме предписанията, ползваме за нощувки помещения до комплекса", каза той.
Манастирът е запечатен заради липса на акт 16, монасите обжалват, но не спират действието на заповедта, коментира пък предишният игумен отец Касиан. От Общината отказаха коментар за причината за затварянето на обекта.
Повече от година манастира е обект на недоразумения. Проблемите започнаха, когато монасите прогониха игумена си отец Касиан с мотива, че той трябвало да се "пенсионира".
След "вътрешен преврат" братството избра свой нов игумен и обяви догогавашния за отцепник. Именно Касиан пък създаде манастира върху свои наследствени земи.
Монасите от Копиловци бяха известни с чистата си православна вяра и неуморен земеделски труд, със средствата от който започнаха изграждането на манастира върху 9,5 дка земя. Те не признават промяната на календара от 1968 година и се придържат по стария църковен канон. Заради различията си със Светия синод, манастирът се самоиздържа, чрез земеделски труд и не получава субсидии от Синода.
Заповедта е издадена от Общината в града, но се обжалва от монашеското братство, каза игуменът на манастира йеромонах Климент. „Ние не живеем в манастира и спазваме предписанията, ползваме за нощувки помещения до комплекса", каза той.
Манастирът е запечатен заради липса на акт 16, монасите обжалват, но не спират действието на заповедта, коментира пък предишният игумен отец Касиан. От Общината отказаха коментар за причината за затварянето на обекта.
Повече от година манастира е обект на недоразумения. Проблемите започнаха, когато монасите прогониха игумена си отец Касиан с мотива, че той трябвало да се "пенсионира".
След "вътрешен преврат" братството избра свой нов игумен и обяви догогавашния за отцепник. Именно Касиан пък създаде манастира върху свои наследствени земи.
Монасите от Копиловци бяха известни с чистата си православна вяра и неуморен земеделски труд, със средствата от който започнаха изграждането на манастира върху 9,5 дка земя. Те не признават промяната на календара от 1968 година и се придържат по стария църковен канон. Заради различията си със Светия синод, манастирът се самоиздържа, чрез земеделски труд и не получава субсидии от Синода.
