/ НСИ
Населението на област Кюстендил е 119 041 души, към 31 декември 2018 г., което представлява 1.7% от населението на България и нарежда областта на 21-о място по брой на населението в страната, информират от отдел "Статистически изследвания - Кюстендил" към НСИ.

Общо 591 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители

В сравнение с 2017 г. населението намалява с 2 058 души, или с 1.7%. Област Кюстендил е сред областите в страната с най-голямо намаление на населението, като преди нея са областите Видин (с 2.4%), Монтана (с 2.0%), Враца (с 1.9%) и Смолян (с 1.7%). Увеличаване на броя на населението в сравнение с предходната година е регистрирано в областите Кърджали и София (столица), съответно с 1.2 и 0.2%.
 
Текущата демографска ситуация в областта през 2018 г. се характеризира с:

Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
Нараства общият коефициент на възрастова зависимост. Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване.;
Намаляване абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който остава под средния за страната;
Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в областта;
Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца;
Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната. През 2018 г. областта е сред областите в страната с най-висока смъртност.
Намалява детската смъртност;
Броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите нараства;
Отрицателен механичен прираст в областта. Всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.

 
Мъжете в областта са 57 944 (48.7%), а жените - 61 097 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат  1 054 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите от 1 до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

Област Кюстендил е на 26-то място по размер на чуждестранните инвестиции

Продължава процесът на остаряване на населението в област Кюстендил. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 32 482, или 27.3% от населението на областта.

В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 7.2 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години в областта е 31.5%, а на мъжете - 22.8%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. 

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6%), Габрово (28.6%) и Кюстендил (27.3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.5%, и Варна - 18.9%.

Делът на лицата на 65 и повече навършени години от населението на съответната община е най-висок в общините Невестино (52.1%), Трекляно (42.0%), Кочериново (36.4%) и Бобошево (35.0%).

Най-нисък е делът на възрастното население в община Дупница - 24.5% (фиг. 2). Към 31.12.2018 г. децата до 15 години са 14 351, или 12.1% от общия брой на населението в областта, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.

На регионално ниво относителният дял на населението под 15 години е най-висок в общините  Дупница - 14.0%, Кюстендил - 11.9%, Сапарева баня - 11.0% и Рила - 10.7% от населението на общината. Най-нисък е този дял в общините Невестино и Трекляно, съответно 4.2 и 5.7%.

За област Кюстендил към 31.12.2018 г. общият коефициент на възрастова зависимост[1] е 64.9%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2007 и 2017 г. този коефициент е бил съответно 48.6 и 63.5%.

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 42.7 години през 2001 г. нараства на 44.7 години през 2010 г. и достига 47.9 години в края на 2018 година.

Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 45.6 години, а в селата - 53.1 години.

[1] Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите” възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти.
НСИ