Темата на Декемврийската работилница за деца на Регионален исторически музей – Кюстендил е вдъхновена от Коледните празници и домашния уют, за който допринасят и меките тъкани, присъстващи на различни места в дома. Затова се посвещава на един от най-старите занаяти – тъкачеството. Откритите находки като глинени тежести за стан и прешлени за вретено свидетелстват за неговата поява по нашите земи от времето на VІ – V хилядолетие преди Христа. Такива находки са открити и на територията на Кюстендил и региона, и могат да бъдат видяни в археологическата експозиция на музея. Овладяването на нишката е едно от първите велики открития на човека. То поставя основите на текстилното производство, създавайки поминък на милиони хора за хилядолетия напред.
Като съществен дял от българската народна култура, домашното тъкачество се практикува предимно през зимата, когато приключва работата на полето и настъпва времето на седенките. Тясно свързано с него е преденeто, в резултат на което се получават нишките за тъчене. Необходимите уреди за това са хурка и вретено или чекръг. В далечното минало са използвани и керамични съдове с вътрешни дръжки, т. нар. „въртящи се купи”. Керамични и каменни такива са открити в Египет, Палестина и Гърция. От каменно-медната епоха, V-то хилядолетие преди Христа, в България са известни три съда или фрагменти с дръжка от вътрешната страна на дъното, два от които от района на Кюстендил – Слатино и Дяково. От с. Слатино е и прешлен за вретено, датиран в същия период, който е интересен с врязаните си знаци, изобразяващи съзвездията Лебед и Голяма мечка.
Музейният кът за деца и любопитни възрастни към Регионален исторически музей – Кюстендил (бул. „България” 55) -13, 14 и 15 декември 2018 г. от 14.00 до 18.00 ч.
Като съществен дял от българската народна култура, домашното тъкачество се практикува предимно през зимата, когато приключва работата на полето и настъпва времето на седенките. Тясно свързано с него е преденeто, в резултат на което се получават нишките за тъчене. Необходимите уреди за това са хурка и вретено или чекръг. В далечното минало са използвани и керамични съдове с вътрешни дръжки, т. нар. „въртящи се купи”. Керамични и каменни такива са открити в Египет, Палестина и Гърция. От каменно-медната епоха, V-то хилядолетие преди Христа, в България са известни три съда или фрагменти с дръжка от вътрешната страна на дъното, два от които от района на Кюстендил – Слатино и Дяково. От с. Слатино е и прешлен за вретено, датиран в същия период, който е интересен с врязаните си знаци, изобразяващи съзвездията Лебед и Голяма мечка.
Музейният кът за деца и любопитни възрастни към Регионален исторически музей – Кюстендил (бул. „България” 55) -13, 14 и 15 декември 2018 г. от 14.00 до 18.00 ч.
