Втората световна война не е спонтанно или стихийно развило се събитие, а нещо, което е чакало удобния момент за да се случи. Историята просто е пресякла подходящите хора, настроения и един Хитлер, който е плод на кръвосмешение и сгрешена от свещеник фамилия. Той трябваше да се казва Хидлер, а още по-добре въобще и да не съществува.
“Това не е мир, а примирие за 20 години" възкликва френският главнокомандващ маршал Фернан Фош, запознавайки се с условията на мирния договор с Германия, след края на Първата свевтовна война. А военният съветник на немската делегация полковник Крибел, излизайки от Огледалната зала на Версайския дворец, козирува на присъстващите с думите: “Господа, до среща след 20 години !"
И двамата излизат пророци. Новият световен катаклизъм започва точно 20 години след официалния край на първия. И никой не се колебаел как да го нарече. Още на 1 септември 1939 г. вестникарчета в Париж, Лондон и Ню Йорк продават стоката си с виковете: “Втората световна война започна!”
След това всички знаем, доколкото сме гледали филми и чели от историята, какво се случва - Полша, Чърчил, Япония, антисемитизма. Без да взимат ничия страна във военните действия или да са инициатори на каквото и да е съдбата на евреите е най-жестока в тези времена.
1933 г., в края на януари Адолф Хитлер полага клетва като канцлер на Германия. Президентът Хинденбург казва в края й, "а сега господа- Бог с нас!"
Един от оцелелите бълкгарски евреи разказва пред Дарик за ужаса от онези години - Исак Сабат - председател на еврейско дружество "Шалом": чуй 1
Ето и атмосферата, която е създавал Хитлер, неговите безспорни ораторски умения: чуй 2
