Във фонда на Националния музей на образованието се съхранява написана от проф. д-р Стефан Ватев кратка биографична справка. В четирите машинописни страници д-р Ватев разказва за „основания от учениците от Габровската школа ученически легион”, който взема участие и в Сръбско-българската война.
Учениците, които според именните списъци са 52, заедно с Ватев тръгват за Пловдив през прохода Шипка. Несгодите по пътя през Стара планина те преодоляват с „ентусиазма на идеята да се запази отечеството от нападението на нашите вековни угнетители.”
В състава на Доброволческата ученическа чета, преименувана в ученически легион, влизат 29 ученика от Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново.
Споменът на проф. д-р Стефан Ватев е публикуван в Юбилеен сборник от 1925 г. по повод отбелязването на 50 години от първия випуск на гимназията.
„На 6 септември 1885 година, когато се обяви Съединението на Южна със Северна България, стана голямо възбуждение и желание да отидем и да пазим Съединението от нападението на турците, пише в спомените си Стефан Ватев, учител в Държавната мъжка реална гимназия и участник в събитията. Записаха се за доброволци много ученици и понеже се явиха и много млади, то учителите решиха да допуснат само по-възрастните; аз бях определен за техен водител и началник, като ни дадоха пари за път, събрани от гражданите”.
Отбелязваме 132 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия
„Учениците от Габровската гимназия първи се отзоваха в за защита на отечеството и първи образуваха ученически легион, отбелязва по-нататък в спомените си Стефан Ватев. В Пловдив образувахме първа рота, дадоха ни офицер и инструктори, облякоха ни в униформа и ни учеха на военното изкуство. Наскоро дойдоха учениците от търновската гимназия и семинаристите от Петропавловския манастир... В Пловдив, макар и в униформа, габровските легионисти се различаваха много добре кой от коя школа. Габровската школа беше дала на своите питомци особен характер – учениците баха трезви, послушни и изпълнители на дълга, без претенции и без роптане понасяха несгодите, живяха задружно, братски и се почитаха взаимно – габровската школа правеше на началството и гражданите силно впечатление.”
След тази висока оценка Ватев съобщава, за възторга, с който учениците посрещат вестта, че Сърбия обявява война на България и разказът продължава с участието на легиона в нея. Ватев и възпитаниците на Габровската гимназия са още в София, когато българите разбиват сърбите при Сливница. Легионът стига Цариброд на 16 ноември. В Пирот учениците служат за караул, после ги изпращат на първа бойна линия на височината Келташ и след примирието се връщат в София, където преди Коледа ги разпускат.
Проф. д-р Стефан Ватев, чиито спомен се пази в Националния музей на образованието, учителства четири години в Габрово (1882 – 1884) и (1885 - 1887) с прекъсване от една учебна година, през която учи медицина в Германия. Роден е на 6 февруари в Ловеч, умира на 80 години в София. Той е първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. В спомените си за него д-р Серяков, ученик в Габрово, казва, че „историята ще впише д-р Стефан Ватев в първите редове на неуморимите общественици.”
