Табла от вратата на родната къща на Цанко Дюстабанов е културна ценност за месец май в РИМ-Габрово
Табла от вратата на родната къща на Цанко Дюстабанов е културна ценност за месец май в РИМ-Габрово
/
Регионален исторически музей Габрово
Табла от вратата на родната къща на Цанко Дюстабанов е културна ценност за месец май в Регионален исторически музей-Габрово. Запазената табла на една от вратите е изработена от дебела орехова дъска с размери 1,75/ 0,45 см. Украсена е с инкрустация от по-светли дървени плоскости – в средата с голяма многолъчна звезда, а в четирите краища по-малки полузвезди.
Къщата на Дюстабанови (намирала се е на днешната ул. „Радецка“ в Габрово) е построена в около 1810 г. и съборена в началото на второто десетилетие на ХХ век. По своята архитектура наподобява копривщенските и пловдивските възрожденски къщи. Има приземен етаж, зает с дюкяни; полуетаж с жилищни и складови помещения и пълен жилищен етаж. При този етаж са разкрити сходства с Каблешковата къща в Копривщица поради разположението на помещенията около елипсовиден салон, извитото стълбище, изпъкналият навън кьошк (предна, отворена и покрита част на къщата).
Родната къща на Цанко Дюстабанов
Таваните над кьошковете и в стаите са резбовани, богато украсени с инкрустации са и вратите. През 1871 г. тя е предоставена за читалищно помещение - първият етаж е приспособен за кафене, а вторият - за читалня и театрален салон. Тържественото й освещаване и откриване за тази цел става на 20 юли 1871 г., събитие намерило място върху страниците на в. Право от 9 август с. г. В нея се играят пиесите „Криворазбрана цивилизация”, „Зла жена”, „Скъперникът”, а след Освобождението - „Невянка и Светослав”. През 1872 г. къщата е превърната във втори частен пансион за момчета - външни ученици на Габровското училище, които го наричат “синия пансион”, заради цвета на външните й стени.
Бащата Христо Дюстабанов – син на Васил Априловата сестра Кера, е от „старите чорбаджии”, но „доста интелигентен”. По професия джелепчия (прекупвач на добитък) и откупвач на десятък (натурален данък върху земеделското производство), той успява да натрупа състояние, което влага в недвижими имоти, останали след ранната му смърт (1868 г.), като грижа на първородния му син Цанко. Семейството на Христо и Рада Дюстабанови има двама сина (Цанко – войводата и Васил - учител) и четири момичета - Вата, омъжила се за ханджията Петър Гюлчев; Гана, учителка, свързала живота си с Антон Наследников; Бона, омъжила се за Любен Близнаков и Цана, омъжена за Димитър Попов. Цанко Дюстабанов не създава семейство.
Роден преди 175 години на 13 май 1843 г. в Габрово, Цанко Христов Дюстабанов е познат на нашите съвременници като войвода на чета, която избира пътя на саможертвата пред олтара на отечеството. Той умира на Христова възраст. Близка сродница на Николай Ст. Палаузов (благодетелят на Габровското училище), майката Рада Досева оказва голямо влияние върху възпитанието и оформянето на големия си син, като човек на когото всички „гледаха с голямо почитание и благоговееха пред него”. В условията на семейната и училищна среда Цанко Дюстабанов израства „смирен, тих и крайно търпелив”, „високо нравствено възпитан” младеж.
Израстването му – интелектуално и обществено (през 1875 г. е вече избран за училищен настоятел и член на казалийския съд в Габрово), променя стила на общуванията и характера на идейните му възгледи. Като отдава по-голямо значение на образованието и развитието на стопанската дейност, той заявява, че “ние българите трябва да се заемем с перото, за да можем да се покажем достойни за Европа”, от друга страна „вътрешно да гледаме да се образуваме в промишлеността и силно да наблегнем на труда”. Той не е от „тия жарки деятели за освобождението на народите без време”.
Независимо, че за Дюстабанов знанията са чест и дълг, път към избавление, съвестта не му позволява да остане настрана от революционното опиянение и предпочита да тръгне със съзаклятниците. Определил свободата, като необходимост и човешко право, която може да се постигне разумно без излишни жертви, той приема предизвикателството, предоставено му от историческото време, да бъде водител на Габровската чета от 1876 г. От 1 май, когато се обявява въстанието, до 11 май – последния ден от решаващите действия в Габровско-Севлиевския регион, основните епизоди от героичната борба на въстаналото население се свързват със съдбата на Габровската чета и нейния войвода – Цанко Дюстабанов.
Представител на новата възрожденска интелигенция, утвърдила се в процеса на икономическото и духовно израстване на българския народ през 60-70-те години на ХIХ век, чрез своя живот Цанко Дюстабанов доказва, че „лидерите се раждат в хода на самите събития, а те създават техния ореол”.
