Дневникът на Георги Бочаров - революционер и кмет на Габрово, в който е описано и залавянето на Цанко Дюстабанов, е първата за годината културна ценност на Регионален исторически музей-Габрово. Как воеводата попада в ръцете на поробителите е описано в глава ХІІ, а заглавието е “Улавянето на Цанката”.
Написаното в този дневник, културна ценност на месец януари 2018 година, потвърждава спомените на много от родните революционери - подкрепата за въстанието срещу властта на Високата порта не е толкова масово, колкото днес мислим.
Георги Бочаров – революционер, опълченец и кмет на Габрово
“Когато се отделихме, потеглихме само трима, в един дол, в който като преминем мислехме, че ще слезем в Бойновци. В този дол се бавихме няколко часа да си почиваме. Мих на Цанко ръката и когато излязохме на върха, почти беше се мръкнало, но познахме, че сме още далеч от Бойновци. Затова тръгнахме по-бързо. Като вървяхме, намерихме едно овчарче, което накарахме да издои малко мляко. То издои и като го изпихме, дадохме му 20 пари и си заминахме. Като преминахме няколко разстояния, намерихме един орач, че сее папур. Попитахме го за пътя и той дойде с нас да ни заведе чак до самото Бойновци. Дадохме му едно рубе за заслугата му и го изпроводихме. И ние чакахме доде се мръкне и чак тогава проводихме Христо за хляб и да попита щели ни пуснат да постоим няколко дена в тази къща и особено Цанката. Той като отидел и поискал хляб, челяка захванал да се вайка, е и той ще отиде “направдина” защото имало аскер в колибите.”
Още за Георги Бочаров:
Написаното в този дневник, културна ценност на месец януари 2018 година, потвърждава спомените на много от родните революционери - подкрепата за въстанието срещу властта на Високата порта не е толкова масово, колкото днес мислим.
Георги Бочаров – революционер, опълченец и кмет на Габрово
“Когато се отделихме, потеглихме само трима, в един дол, в който като преминем мислехме, че ще слезем в Бойновци. В този дол се бавихме няколко часа да си почиваме. Мих на Цанко ръката и когато излязохме на върха, почти беше се мръкнало, но познахме, че сме още далеч от Бойновци. Затова тръгнахме по-бързо. Като вървяхме, намерихме едно овчарче, което накарахме да издои малко мляко. То издои и като го изпихме, дадохме му 20 пари и си заминахме. Като преминахме няколко разстояния, намерихме един орач, че сее папур. Попитахме го за пътя и той дойде с нас да ни заведе чак до самото Бойновци. Дадохме му едно рубе за заслугата му и го изпроводихме. И ние чакахме доде се мръкне и чак тогава проводихме Христо за хляб и да попита щели ни пуснат да постоим няколко дена в тази къща и особено Цанката. Той като отидел и поискал хляб, челяка захванал да се вайка, е и той ще отиде “направдина” защото имало аскер в колибите.”
Още за Георги Бочаров:
