Вместо в 14.15 часа, както се очакваше, парламентарната Комисия по бюджет и финанси започна с два часа по-рано. Това доведе до разгорещен двучасов спор между представители на ПП-ДБ, които окупираха залата, и председателя на комисията Делян Добрев от ГЕРБ. В крайна сметка работата по същество започна минути преди 14 часа.
По програма в комисията се разглеждат на второ четене т. нар. малки бюджети - законопроектите за бюджети на ДОО и НЗОК.
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев бе категоричен, че "тази комисия няма да се случи по този начин - в почивката на парламента".
"Тук се разпореждаме с парите на българските граждани", заяви Василев и продължи да повтаря многократно, че няма да позволи гласуване.
Заседанието първоначално бе насрочено за 14:15 ч. Малко след 12:00 ч. заместник-председателят на парламента Костадин Ангелов от ГЕРБ обаче обяви прекъсване на пленарното заседание и свика комисията извънредно в почивката. Това предизвика острата реакция на ПП-ДБ, чиито представители бяха обявили протестна акция с видеостена пред парламента за 14:00 ч.
След като Василев заяви, че няма да позволи комисията да започне по-рано, Делян Добрев обвини опозицията, че заради постоянните прекъсвания явно целта е "да се добута бюджетна комисия и гледането на бюджета по нощите".
Той подложи на гласуване дали комисията да се отложи, но предложението не беше прието. Добрев посочи, че няма да прекрати заседанието, тъй като рискува по този начин да наруши законите на страната.
Венко Сабрутев от ПП-ДБ пък предложи процедура за отмяна на извънредното заседание, но и това предложение бе отхвърлено, включително на последвалото прегласуване.
Добрев бе категоричен, че комисията е законна и няма да позволи на "един развилнял се народен представител" да я блокира. Той дори призова да бъде извикан лекар, макар да се осъмни "дали би помогнал, тъй като проблемът е много сериозен".
Депутатът от "ДПС-Ново начало" Байрам Байрам, в опит да освободи заседанието от блокадата, дръпна микрофоните на Асен Василев и Венко Сабрутев в опит да го изключи.
Йордан Цонев от "ДПС-Ново начало" се обърна към Василев с думите: „Не ни е страх от нищо, започваме да работим! Виновни, че заседанието беше изтеглено по-рано сте вие. Оставете ни да работим. Вас този панаир няма да ви направи по-голям лидер".
Целият скандал бе излъчван на живо на площада пред Народното събрание, където довечера е планиран протест по инициатива на ПП-ДБ във връзка с бюджета.
Междувременно представителите на "Възраждане" и "Алианс за права и свободи" напуснаха залата. По същество дебатът преди гласуването започна малко преди 14:00 ч.
Два часа по-късно Бюджетната парламентарна комисия прие на второ четене план-сметката на Държавното обществено осигуряване.
Ресорната комисия в парламента прие на второ четене бюджета на ДОО - има ли промени
Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета за ДОО за 2026 г. е предвиден да бъде в размер на 15,256 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,329 млрд. евро - за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет - 267,2 млн. евро, и за покриване на недостига от средства - 6,062 млрд. евро.
В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е предвидено увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620,20 евро. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. става 2352 евро.
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” се увеличава с 2 процентни пункта, предвижда проектът.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., се осъвременяват от 1 юли 2026 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО или т.нар „швейцарско правило“. По предварителни данни процентът по чл. 100 се очаква да бъде между 7 и 8 процента.
В законопроекта е предвидено повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 322,37 на 346,87 евро. През 2026 г. максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро.
Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 9,21 евро, както и максималният дневен размер - 54,78 евро.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро.
Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.
Малко по-късно Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание одобри на второ четене проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
В проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. са предвидени 5 571 998,4 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424,8 хил. евро, от които 3 177 034,8 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 571 998,4 хил. евро. Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което е 15 процента ръст на средствата. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 985 168,9 хил. евро, което представлява увеличение с 448 026,7 хил. евро спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. (9,9 процента ръст).
В приходната част са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 260 млн. евро, като средствата са предназначени за заплащане на дейности на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 98 717,5 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2026 г. ет 8 на сто. Със законопроекта за бюджета на НЗОК за догодина се предвижда балансирано бюджетно салдо.
