Ресорната парламентарна комисия прие на второ четене план-сметките на Здравната каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО). Очаква се да бъде обсъден и проектът на държавен бюджет за 2026 г. - първият в новата евровалута.
Държавното обществено осигуряване
Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета за ДОО за 2026 г. е предвиден да бъде в размер на 15,256 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,329 млрд. евро - за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет - 267,2 млн. евро, и за покриване на недостига от средства - 6,062 млрд. евро.
В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е предвидено увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620,20 евро. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. става 2352 евро.
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” се увеличава с 2 процентни пункта, предвижда проектът.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., се осъвременяват от 1 юли 2026 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО или т.нар „швейцарско правило“. По предварителни данни процентът по чл. 100 се очаква да бъде между 7 и 8 процента.
Скандал в бюджетна комисия: Няма да се случи по този начин (ВИДЕО)
В законопроекта е предвидено повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 322,37 на 346,87 евро. През 2026 г. максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро.
Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 9,21 евро, както и максималният дневен размер - 54,78 евро.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро.
Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.
Без съгласие: Тристранният съвет отхвърли идеята държавата да поеме здравните вноски на майките
Здравната каса
Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание одобри на второ четене и проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Сред присъствалите на заседанието бяха министърът на здравеопазването Силви Кирилов и управителят на НЗОК Петко Стефановски.
В проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. са предвидени 5 571 998,4 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424,8 хил. евро, от които 3 177 034,8 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 571 998,4 хил. евро. Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което е 15 процента ръст на средствата. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 985 168,9 хил. евро, което представлява увеличение с 448 026,7 хил. евро спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. (9,9 процента ръст).
В приходната част са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 260 млн. евро, като средствата са предназначени за заплащане на дейности на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 98 717,5 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2026 г. ет 8 на сто. Със законопроекта за бюджета на НЗОК за догодина се предвижда балансирано бюджетно салдо.
Васил Пандов (ПП-ДБ) отбеляза, че предложенията между първо и второ четене по никакъв начин не адресират един от основните проблеми на системата на здравното осигуряване - големият дисбаланс между финансирането на извънболничната медицинска помощ и на болничната медицинска помощ. По думите му с този бюджет се задълбочава липсата на всякаква медицинска логика - да се свръхфинансира болничното лечение, което е скъпо, и да не се финансират дейностите по превенция и профилактика и извънболнична медицинска помощ. Той добави, че продължаваме да бъдем държавата в ЕС с най-висок процент финансиране на болнична помощ и много малка част за финансиране на доболнична помощ.
Комисията прие предложения за промени в проектобюджета на НЗОК, внесени от депутатите от управляващото мнозинство Костадин Ангелов (ГЕРБ), Драгомир Стойнев (БСП), Павела Митова (ИТН) и Йордан Цонев (ДПС-Ново начало), сред които НЗОК да извършва плащания в размер до 230 млн. евро от трансфери от централния бюджет за трудови възнаграждения на персонала от държавните и общински болници и работещите в специализираните болници за активно лечение към Министерството на правосъдието. Прието беше още НЗОК за сметка на трансфера от централния бюджет да извършва ежемесечно трансфер към бюджета на Министерството на здравеопазването в годишен размер до 30 млн. евро за трудови възнаграждения на персонала на центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, домовете за медико-социални грижи за деца и за държавните и общинските центрове за психично здраве.
Не беше прието предложението на Васил Пандов (ПП-ДБ), НЗОК за сметка на трансфера от централния бюджет да извършва ежемесечно трансфер към бюджета на Министерството на здравеопазването в годишен размер до 130 млн. евро за възнаграждения на медицинския персонал.
Относно предложените от управляващите средства от 230 млн. евро за заплати за персонала в държавните и общинските болници, председателят на ПП Асен Василев предложи да се включи текст за санкции и глоби за управителите на лечебни заведения, които не достигнат законно приетите нива за заплащане на медицинския персонал. Той обоснова нуждата от санкции за лечебните заведения, които биха получили средства, но те не са достигнали за заплати на младите лекари. Йордан Цонев (ДПС-Ново начало) коментира, че това практически е административно-наказателна разпоредба, и не й е мястото в проектобюджета на касата.
Прието беше също предложението, внесено от Костадин Ангелов и депутати от управляващото мнозинство, минималният размер на основното месечно трудово възнаграждение на лекари без специалност, лекари по дентална медицина без специалност, магистър-фармацевти без специалност да бъде 1860 евро, а на медицински сестри, акушерки, фелдшери, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, рехабилитатори, помощник-фармацевти, зъботехници да бъде 1550 евро. Комисията не прие направените предложения от Маргарита Махаева („Възраждане“) и от Васил Пандов (ПП-ДБ) за процентно обвързване на минималния размер на основното месечно трудово възнаграждение на тези специалисти със средната брутна работна заплата за страната.
Прието беше още общопрактикуващите лекари през 2026 г. да могат да предоставят достъп до електронните здравни записи на гражданите в Националната здравноинформационна система през потребителското мобилно приложение „еЗдраве“ на мобилно устройство. Активирането на достъпа да се извършва еднократно по искане на съответния гражданин от общопрактикуващия лекар чрез изтегляне на QR код, който се сканира в мобилното устройство. Предвижда се НЗОК да заплаща на общопрактикуващия лекар еднократно сумата от 5 евро за активиране на достъпа.
Комисията по бюджет и финанси, първоначално насрочена за 14:15 ч., бе свикана днес извънредно в 12:20 часа, но заседанието започна по същество след близо 2 часа противоречия между депутатите, свързани с изместването на началния час. В рамките на заседанието различни предложения, внесени между първо и второ четене от депутатите от ПП-ДБ и „Възраждане“, предвиждащи отпадане на увеличението на осигурителните вноски с 2 процентни пункта от 2026 година, бяха отхвърлени от комисията.
