Кметът Георги Бочаров предприел мерки за благоустрояването на Габрово в началото на 20 век

Кметът Георги Бочаров предприел мерки за благоустрояването на Габрово в началото на 20 век
Кметът Георги Бочаров предприел мерки за благоустрояването на Габрово в началото на 20 век / РИМ-Габрово

В годината на 155-тия юбилей от обявяването на Габрово за град (1860 г.) изложбата „Георги Бочаров – занаятчията, четникът, кметът“ представя дейността и приносите на един от габровските строители на България след Освобождението.

В нея са включени  66 броя културни ценности от отделите „История на българските земи през ХV – ХIХ век“, „Нова и най-нова история“, „Етнография“. РИМ – Габрово съхранява не малка колекция от документи, снимки, наградни отличия, лични и семейни вещи, които са илюстрация на живота му като  ученик в Габровското училище и обучението по бояджийство в Чехия, на дейността му като занаятчия, поборник и опълченец, съпруг и баща, политически и обществен деец, кмет на Габрово.

Архивният фонд на Георги Бочаров е разкрит през пролетта на 1966 г. от Цоньо Петров (тогавашен директор на Историческия музей) в мазето на къщата, където живее фамилия Бочарови.

Документите обхващат периода 1869 - 1903 г. Първата публикация на подбор от 27 документа е направена през 1972 г.

В изложбата е представен интериор, който пресъздава епохата, в която той живее. Част от културните ценности в него са принадлежали на семейство Бочарови – стенен часовник, графичен портрет.


Георги Бочаров е роден в Габрово около 1855 г. в семейството на свещеник Димитър Йовчев Бочаров. След Габровското училище от 1873 г. до лятото на 1875 г. Бочаров е  в Прага, за да специализира бояджийство. Заедно с Христо К. Кокилев, с когото през есента на 1875 г. сключват съдружие, работи като майстор-бояджия.

В месеците по подготовката на Априлското въстание в Габровския край чрез Бочаров габровци осъществяват през февруари 1876 г. връзка с българските  революционни дейци в Румъния за получаването на указания за действие.

Като член на щаба на Габровската чета е  определен за неин писар.

Участието му във въстанието се свързва  със събитията в село Батошево (4-6 май) и действията на отделението, което  командва.

След последните събития в Балкана с помощта на близки и приятели намира убежище в Румъния.

От май 1877 г. е на кавалерийска служба към щаба на Българското опълчение, а на 8 август с. г. е зачислен под № 5 в конната сотня, в която служи до 10 юли 1878 г.

Участва в сраженията на 17-19 юли при Стара Загора, на 9-13 август на Шипка и на 27-28 декември при Шейново.

След Освобождението заема административни длъжности в Севлиево, Елена, Тетевен, Карлово, Нова Загора и Враца като околийски началник.

Два мандата е издигнат за кмет на Габрово – от януари до март 1899 г. и от юни с. г. до октомври 1902 г.

Периодът на Бочаровото управление е наситен с инициативи за благоустрояването на града, с организацията на  събития от национално значение.

Бочаров предприема мерки за чистотата на габровските улици, на изворните и речните води, за поддържане хигиената  на дворовете и къщите.

Важен момент от управлението му са тържествата по повод 25-годишнината от боевете на Шипка, на които Габрово е един от домакините по организацията.          Бочаров умира на 15 януари 1903 г., но оставя в наследство не само своите  деца, постигнатото при неговото кметуване, но и богат архив.

Източник: Регионален исторически музей - Габрово