Цанко Дюстабанов е една от емблематичните личности, които свързваме с героичните дни на Априлското въстание. Кой знае дали името му днес щеше да ни е известно, ако просто си беше останал член на казалийския (околийския) съд в Габрово, училищен настоятел и човек ангажиран да поддържа семейните имоти. Участието му в опита за освобождение на България през пролетта на 1876 година, обаче, прави нещата различни.
Не само по останали снимки можем да видим как е изглеждал този голям българин. Неговата глава е възстановена, благодарение на черепа му, запазен през годините. Днес той се съхранява в Регионалния исторически музей в Габрово, а преди това го пазят монахините от съборения в края на 50-те години манастир в центъра на града, откъдето е пренесен в Соколския манастир.
Цанко Дюстабанов е първата личност от Българското Възраждане, на чиято глава е направена антропологична реконструкция. Това става до голяма степен благодарение на запазения в Регионален исторически музей - Габрово череп.
Цанко Христов Дюстабанов е роден на 13 май 1843 г. в Габрово в семейството на Рада Досева, близка сродница на Николай Ст. Палаузов (благодетел на Габровското училище) и Христо Дюстабанов - син на Васил Априловата сестра Кера, по професия джелепчия и откупвач на десятък. Завършва Габровското класно училище през учебната 1861-1862 г., след което е ангажиран в поддържането на бащините си имоти. През 1875 г. е вече избран за училищен настоятел и член на казалийския (околийския) съд в Габрово.
На 23 април 1876 г. (тогава Гергьовден) в м. Родевото се провежда поредната среща на габровските младежи, на която е направен избор на войвода за готвената чета. Цанко Дюстабанов е посветен в намеренията за въстание и избран за водител на Габровската чета. На последното заседание на революционния комитет от 30 април 1876 г. изборът му за войвода на габровските въстаници е утвърден. От 1 май, когато се обявява въстанието, до 11 май - последния ден от решаващите действия в Габровско-Севлиевския регион, основните епизоди от героичната борба на въстаналото население се свързват със съдбата на Габровската чета и нейния войвода - Цанко Дюстабанов. За периода 5 - 9 май развоят на събитията в Кръвеник и Ново село е под ръководството на Цанко Дюстабанов. В последното сражение на четата в м. Рани бунар под вр. Мара Гидик войводата е ранен в лявата ръка.
На 16 май Цанко Дюстабанов е заловен след няколкодневно скитане из Балкана. Прекарва нощта срещу 17 май в Габровския конак. Откаран е в Търново, където престоява около месец. Осъден е на смърт чрез обесване заради "воеводство и главатарство по въстанието и всичките бунтовни деяния", които е извършил. Първоначалното решение е присъдата да се изпълни в Габрово. Дюстабанов заявява желанието си да бъде обесен в Търново, тъй като „ще бъде по-салтанатлия, по-тържествено, защото тука е голям град". На 15 юни 1876 г., без да иска причастието и молитвата на свещеник, след като раздава "колкото пари имал у себе си на вдовици и сиромахкини", габровският войвода „без никакво смущение" се качва на бесилката.
Даниела Цонева, уредникът в отдел „История на българските земи ХV - ХІХ век" в РИМ-Габрово разказва, че антропологичната реконструкция на главата на Цанко Дюстабанов е започната в края на 1976 г. и завършена през 1977 г. - целият процес продължава шест месеца. До края на работата личността, на която принадлежи черепа, остава неизвестна за проф. д-р Йордан Йорданов, който извършва реконструкцията.
По думите на Даниела Цонева, костните останки на Цанко Дюстабанов са пренесени в Габрово на 15 юни 1881 г. и са положени в голямата гробница под камбанарията на черквата „Свето Благовещение" на Девическия манастир.
„След събарянето му през 1959 г. до лятото на 1976 г. престояват в Соколския манастир. През декември с. г. черепът му е предаден на Регионален исторически музей - Габрово за реставриране, консервиране и с идея за направа на пластична антропологична реконструкция на главата от д-р Йорданов от Института по морфология при БАН.
Инициативата за направата на пластична антропологична реконструкция на главата по черепа габровския войвода принадлежи на доц. д-р Маргарита Тачева от Историческия факултет на Софийския университет и на Кина Койчева археолог в Историческия музей в Габрово.
В процеса на работа се налага моделиране на разрушените лицеви части, поставяне на всички зъби на горната зъбна редица и пригаждане на долна челюстна кост поради загуба на оригиналните. Липсата на данни за долно-челюстната кост създава трудности при възстановяване на дъвкателните мускули. Подмяната на зъбите също затруднява моделирането на устните и устната цепка, формата на брадичката, долно-челюстния ъгъл. За липсващата долна челюст е използвана подходяща по форма и размери кост на друг индивид. Горночелюстната зъбна редица е възстановена с готови пластмасови зъби за подвижно протезиране. А липсващите долночелюстни резци са възстановени от восък. На 28 юли 1903 г. д-р Стефан Ватев прави измервания на черепа в гробницата на манастира и публикува данните тогава запазен много по-добре. През 1954 г. д-р Никола Ямантиев също прави замервания на черепа по инициатива на краеведа Илия Габровски. Заключението е, че черепа не е на войводата Дюстабанов. Но когато в средата на 70-те години д-р Й. Йорданов прави ново измерване се потвърждават констатациите от 1903 г. на проф. Ватев.
След рентгенови снимки и снемане на отпечатък на черепа е изработен гипсов модел, върху който започва моделиране на лицето от восък. Направата на графичен портрет е основа за изработването на скулптурния му образ, чрез който се възприема облика на войводата в последните дни от живота му.
За първи път изработеният скулптурен портрет е сравняван с фотография. Запазената фотография на Цанко Дюстабанов е вероятно от второто му пребиваване в Цариград през 1872 г.
Поради лошо съхранение през годините - загуби, счупвания, прерязвания, използването му с учебна цел (обучение). Въпроси остават относно това дали от Търново е пренесен само черера или целите костни останки. Възможно е от Търново да е пренесен само черепа. Друга възможност е след разрушаването на Девическия манастир костите да са останали под развалините, а в Соколския манастир да е предаден само черепа.
Установеното прерязване на черепа - направено по две причини: след обесването му в Търново е възможно да е направена аутопсия, при която да е прерязан черепа. Въпреки че, съществуват данни за такава практика в Османската империя, това е малко вероятно.
Черепът на обесеният с Цанко Дюстабанов белочерковски учител Бачо Киро е напълно цял, неразрязан и така се съхранява и до днес в църквата „Св. Димитър" в Бяла черква. Втората причина - използването му за обучение. Д-р Надежда Кречева като студентка си е служила с черепа, за да изучава анатомията на човека (надписът с туш е от това време).
Съществува разлика във възстановката по черепа при съпоставяне с фотографията - при последната по-дългото лице с по-масивна брадичка, докато полученото при възстановката лице е по-късо, с по-малка и по-слабо изразена заострена брадичка.
Идентификацията преминава в няколко етапа. След завършването на пластичната антропологична възстановка - започва с определянето на пола и възрастта; втори етап е съпоставка на черепните контури с контурите от приживе направената фотография; трети етап е направената пластична реконструкция върху черепа".
