Пенчо Семов (1873 г.-1945 г.) е една от емблемите на българската индустрия. Крупен производител, търговец, щедър дарител, един от най-богатите хора в България. Дванадесетгодишен започва кираджийска търговия.
От 1903 г. започва да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. През 1906 г. с помощта на баща си Ив. Семов и брат си Семо Семов основава фабрика за производство на прежди и плетива "Иван Семов и синове". Създава си авторитет сред деловите среди и става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в България.
Изключително инициативен, особено далновиден, той се издига до положението на един от най-големите индустриалци в страната, чиито капитали и финансови възможности се простират над много предприятия, организации, учреждения.
Изкупува част от акциите на фабрика "Успех"-Габрово и става главен акционер.Синдик и акционер е и на фабрика "Принц Кирил", негова собственост са фабриките "Вилата" и "Иван Семов". Член на УС на Съюза на габровските промишленици, на редица обществени, политически и др. организации.
От 1934 г. председател на Българско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Гръблев от Габрово да построи в околността на Габрово сграда във форма на параход, един от символите на града.
Предвидено е, в този пансион да се настанят 100 момичета, деца на негови работници, които да учат там от пети до осми клас. Със свои средства построява край Габрово голяма четириетажна постройка с разкошен парк и езеро, предвидена за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели. Благотворителната му дейност е пословична.
Построява училище в родното си село Цвятковци. Купува казино "Бузлуджа" и обзавежда в него прекрасен дом на женското дружество "Майчина грижа". Открива в него кино, създава стопанско училище "Хаджи Радка Пенчо Семова". Има принос за намаляване на контрибуциите на България в края на Първата световна война.
През 1928 г. създава собствена фондация "Ефория", на която прехвърля част от имотите си. Прави завещание и второ завещание през 1943 г., където посочва редица дейности, които трябва да се извършат след неговата смърт: постройки, санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства и др.
Житейската му философия е:
„Аз се явих беден и цял живот творих,
борих се и победих – моето дело е на лице.
Аз бях учител, без да бях педагог,
богат съм, без да бях егоист.
Аз съм социален без да бъда социалист.
Работих вдъхновено без да бях поет.“
Албумът с 21 броя снимки от имението на Пенчо Семов е подарен на РИМ-Габрово от Пенчо Пенчев Семов-син през 1997 год. Изработен е през 1943 г. със снимки от прекрасния парк и двете емблематични сгради Старопиталището и Парахода.От албума са запазени около 10 броя в България.
Автор: Красимира Чолакова, директор на Регионален исторически музей – Габрово
От 1903 г. започва да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. През 1906 г. с помощта на баща си Ив. Семов и брат си Семо Семов основава фабрика за производство на прежди и плетива "Иван Семов и синове". Създава си авторитет сред деловите среди и става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в България.
Изключително инициативен, особено далновиден, той се издига до положението на един от най-големите индустриалци в страната, чиито капитали и финансови възможности се простират над много предприятия, организации, учреждения.
Изкупува част от акциите на фабрика "Успех"-Габрово и става главен акционер.Синдик и акционер е и на фабрика "Принц Кирил", негова собственост са фабриките "Вилата" и "Иван Семов". Член на УС на Съюза на габровските промишленици, на редица обществени, политически и др. организации.
От 1934 г. председател на Българско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Гръблев от Габрово да построи в околността на Габрово сграда във форма на параход, един от символите на града.
Пансионът, РИМ-Габрово
Старопиталището
Гостите от Британския легион пред старопиталище Пенчо Семов, 1936 г.
Житейската му философия е:
„Аз се явих беден и цял живот творих,
борих се и победих – моето дело е на лице.
Аз бях учител, без да бях педагог,
богат съм, без да бях егоист.
Аз съм социален без да бъда социалист.
Работих вдъхновено без да бях поет.“
Албумът с 21 броя снимки от имението на Пенчо Семов е подарен на РИМ-Габрово от Пенчо Пенчев Семов-син през 1997 год. Изработен е през 1943 г. със снимки от прекрасния парк и двете емблематични сгради Старопиталището и Парахода.От албума са запазени около 10 броя в България.
Албумът