ХК „Чардафон“
ХК „Чардафон“ / Николай Цветков
Горд съм да нося емблемата на „Чардафон“ на гърдите си!

Николай Цветков е роден на 2 октомври 1987 г. в София, където живее и работи и в момента. Висшето си образование завършва в ЮЗУ „Неофит Рилски“, специалност „Международни отношения“. Той е човекът, който пази със сърце и душа вратата на ХК"Чардафон"! Вероятно именно това е причината Ники да бъде избран за капитан на мъжкия хандбален тим. За първи път се докосва до хандбала в ученическите си години и играта го завладява, но въпреки че има физически данни да играе гард, Цветков е наясно, а скоро и треньорът му се убеждава, че неговото място е на вратата. Играл е за хандбалните отборите на "Юниор – Атлантик“, София, Нови Искър и Академик Интер - Благоевград, НСА и "Левски" - София.

Разкажете кога и как започнахте да играете хандбал. С какво Ви спечели този спорт?

Започнах на 11-12 годишна възраст в хандбален клуб „Юниор – Атлантик ,София. От малък обичах да пазя футболната врата в квартала и училище и динамиката, и бързината на хандбалната игра бързо ме завладяха. Бях по-висок за възрастта си и треньорът ми трудно се съгласи с факта, че искам да застана на вратата, а не да играя на гарда. Още след първата тренировка беше убеден, че мястото ми е именно на вратата. Тежките и разнообразни тренировки ми помогнаха да развия физиката си и движението на тялото. 

Вече трети сезон сте част от отбора на ХК „Чардафон“. Чувствате ли се вече габровец? С какво Ви спечели габровския тим и какво Ви задържа в „Чардафон“?

Спокойно мога да кажа, че бързо заобичах Габрово. Прекрасен град и страхотни хора. Спечелих истински приятели. Атмосферата в отбора, хората, които са изградили клуба, съотборниците ми, вярната ни публика, топлината и добротата на габровци,  са причините да играя вече три години в Габрово и да съм горд да нося на гърдите си емблемата на „Чардафон“.

Какво Ви дава и какво Ви отнема хандбала? Струва ли си?

Дава ми емоции, които са трудно заменими. Удоволствието от победите, болката от загубите, радостта на публиката… Струва си да изпитваш всяка седмица тези емоции, най-вече когато ги виждаш и в очите на най-малките фенове, на дъщеря ми, която крещи от публиката „Браво, Тате!“. Точно заради тези емоции си струва всяка една болка, всяка контузия и разочарование! 

Една част от спортната Ви кариера е преминала в екипа на ХК „Левски“, София. По какво си приличат и по какво се различават хандбалните „Левски“ и „Чардафон“? Има ли изобщо място за сравнение?

Всъщност в „Левски“ играх само един сезон – единственият, в който „Левски“ бе възроден и взе участие в А РХГ, след което преустанови съществуването си. Сравнение в организационен план не може да бъде правено. Все едно да сравняваш „абсолютния хаос“ със „света на Монк“. В Габрово атмосферата в отбора, между играчите, както и между играчи и ръководство е просто перфектна. Във всички отношения „Чардафон“ има абсолютно предимство. Смело мога да заявя, че чувствам съотборниците и ръководството като семейство. 

Ако трябва да обясните на 6-годишно дете какво е да си хандбален вратар, какво бихте му казал?

Погледнете вратата! Тя е твоят дом, а топката никога не е добре дошла вкъщи. Дай всичко от себе си, цялата си смелост и упоритост, гледай я, преследвай я и не я пускай вътре!  Направи го и ще чуеш скандирания на името ти, ще видиш радост в очите и ще  разбереш, че за хората на трибуните, ти си се превърнал в истински герой. 

Опишете момента, когато погледнете към таблото с резултата от мача и осъзнаете, че златото е ваше!

Докато не чуя последния сигнал не се успокоявам, дори да водим с 10 гола 5 минути преди края на мача. После… радост, удовлетворение и спокойствие.

Какво е нужно за победа?

Мъжество и хъс. Безкрайни тренировки, старание, амбиция и 60 минути тотална концентрация в играта. Вярна публика, която да подкрепя до край, а понякога и доза късмет.

Какво е любимото Ви занимание, когато не сте на хандбалната арена?

Да прекарвам време с дъщеря си, с любимите хора,  или да практикувам някое от хобитата си – книги, планински преходи, сноуборд или ендуро мотори. 

С риск да изненадаме много хора сме длъжни да отбележим, че освен че сте сред топ-хандбалистите в България, всеки един от вас има своя професия и работи. Как съчетавате работата, тренировките и пътуванията за хандабланите срещи на „Чардафон“? Пречи или помага хандбалът на работата?

Зависи от работата. Считам, че още в детските и юношеските години хандбалът ми е дал много и е ме е изградил като личност и характер, което ми помага изключително много  и в работата. Способността за работа в екип е изключително необходимо качество, както на хандбалното игрище, така и в ежедневната работа. Пътуванията са забавни! Винаги пътуваме по няколко души заедно. Все пак организационно започваме да планираме поне 3-4 дни по-рано, за да успеем да съчетаем пътя за мач, със служебните си и семейни ангажименти. Честно казано понякога не е толкова лесно. Дългите пътувания, например до Добрич и Варна, са доста уморителни и прибирането в София винаги е посред нощ, а на следващия ден ни чака и работа. Не винаги успяваме да възстановим напълно и малко или много, това оказва негативно влияние върху работните ни процеси. 

Вие сте сред 11-те най-добри спортисти на Габрово за 2018-та. Какво е усещането?

Бях изключително изненадан от номинацията и последвалото признание. Благодарност е думата, която описва най-добре чувството, което изпитвам! Благодарност и признателност към ръководството на клуба, съотборниците ми и нашата прекрасна публика, към всички габровци! Мисля, че наградата е за всички нас. 

Защо децата трябва да играят хандбал? Какво са децата на „Чардафон“ за мъжкия тим?

Хандбалът е спорт, изграждащ характери и личности, възпитаващ добродетели. За нас, играчите от мъжкия тим, децата от школата са движеща сила. През настоящия сезон ни подкрепят по невероятен начин и са нашия 8-и играч при всяко домакинство, а и при доста от гостуванията. Да видиш детски усмивки и зелени знамена на стотици километри от Габрово е неописуемо! 

Споделете с нас 3 неща, без които не можете!

Дъщеря ми, любимите хора и спортът в различни разновидности. Дъщеря ми е най-прекрасното нещо, случвало ми се някога - любовта и усмивката в живота ми. Моят мотиватор, моята движеща сила, моето всичко!

Каква е ролята на капитана в един отбор? Какво е да сте капитан на „Чардафон“?

Капитанът е обединител и мотиватор. Безспорно важна фигура, със сериозни отговорности. В нашия отбор колективът е на такова ниво, че всеки би могъл и заслужава лентата. Лично за мен е чест и привилегия да я нося. 

Ако си представим, че правим това интервю година по-късно – една великолепна за Вас година, какво ще празнуваме?

Титла, купа за „Чардафон“ и… бенефис. 

Искате ли да пожелаете нещо на Габрово и габровци?

Скъпи габровци, Бъдете здрави, пълнете залата при спортни мероприятия и подтиквайте децата си към спорта!

Тази събота ХК „Чардафон“ се изправя срещу ХК „НСА“ в Габрово, в среща от XIII кръг на А РХГ мъже. Какви са Вашите очаквания за мача?

След слабата ни игра в Горна Оряховица в миналия кръг, очаквам да се мобилизираме и да постигнем категорична победа с добра игра и да зарадваме вярната ни публика.

Спорт

gong.bg

Габрово