Доброволците на ЕМО „Етър" получиха сертификати за участието си в различни дейности през 2016 г. Осем от тях - Виктория Колева, Донка Христова, Иван Цвятков, Йоана Нанкова, Никол Иванова, Станимира Алексиева, Тодор Борисов и Христина Христова, са ученици от габровски училища. Доброволецът Тихомир Иванов е студент по музикална педагогика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий".
Тихомир попада като доброволец в Етнографския музей на открито „Етър" от активната си работа в читалището на кв. Етъра. Студентът иска да се възстановят традициите от миналото, когато читалищната дейност е била важна част от социалния живот у нас. И смята, че до голяма степен успява да реализира желанието си.
Като доброволец в музея на открито, той се научил да бели кората на дърво с рукан и да плете плет. През лятото при една от демонстрациите групата, в която Тихомир участва, така се увлече, че имаше опасност да свърши доставения материал и да няма с какво да се показва на посетителите как се плете плет.
Донка е познато лице за местната общественост. Възпитаник на Национална Априловска гимназия, тя се включи в конкурса за написване на есе по темата за спасяването на българските евреи. Донка акцентира върху ролята на Цар Борис Трети в този процес и печели пътуване до Израел. Времето си, извън училището и писането на исторически есета, момичето запълва с доброволческа дейност в ЕМО „Етър".
„Записах се в училище. Миналата година бях доброволка в музея и реших отново да се включа".
Донка предпочита да чете книги, а не да сърфира в интернет - една територия, в която много сериозно се изявява Тодор Борисов. Тодор и Донка са в един клас и споделят, че „вървят в комплект" още от началната степен на образование.
Тодор Борисов взема решението си да бъде доброволец в ЕМО „Етър", тъй като получава отлични отзиви от Донка.
„Бях в Детския кът и трябваше да помагам на децата да играят на игрите, с които са се забавлявали техните баби и дядовци", споделя Тодор, който признава, че все още не се е научи да играе на Челик.
Виктория определя доброволчеството така: „Да правиш добро, но да не очакваш някой да ти върне нещо". Две години тя е полезна на посетителите в различни обекти на музея, в това число в църквата и школото. Харесва й да е доброволец. Една част от семейството й произхожда от място, за което е характерен бита, представен в ЕМО „Етър" и това я привлича".
Иван има малко крайно отношение към сегашното състояние на българския народ. Критикува младежите, които предпочитат да прекарват времето си на компютъра и да си правят селфи. Обича книгите, особено мрачните романи на Стивън Кинг, което не му пречи да е приветлив, усмихнат и любезен. Като доброволец в ЕМО „Етър" той е взел участие в много отговорна дейност, свързана с инвентара, съхраняван във фондохранилището на музея.
