Изложба на старопечатни книги и ръкописи представя регионалният исторически музей. Тя е посветена на 250 г. от Паисиевата история и 220 г.
от "История во кратце" на йеросхимонах Спиридон. Изложбата илюстрира един сравнително малко известен момент от динамичното и културно-духовно развитие на Габрово и региона в края на ХIV- ХIХ век. Габрово и габровци играят съществена роля за издигане нивото на българския обществен живот, за утвърждаване на българската книжнина и литература с особено значим принос след средата на ХVII в. и периода на Българското Възраждане, разказва авторът й Даниела Цонева
Обвързана с Деня на народните будители - 1 ноември, изложбата е посветена на книжовниците, съдействали за поддържането на народното самосъзнание. Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят "на ползу роду". Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин) и техните последователи от ХIХ в. - всички те работят за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.
В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги (църковнославянски, учебници, светска литература), които са свидетелство на търговското и културно общуване на Габрово с европейския свят. Историческият музей съхранява над 500 старопечатни книги с различно съдържание, немалка част от които са руски печатни книги. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но тя става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др. са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.
Общият брой културни ценности, включени в изложбата са 68. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, църковна утвар, средства за писане. Най-старият ръкопис, който е представен е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник (с текстове от Стария и Новия завет) от средата на ХIV в., излязъл от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на "История во кратце", комплектуван в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Между Паисиевата и Спиридоновата история се нарежда т. нар. Зографска история с неизвестен автор. Тридесет години след „История славяноболгарская", през 1792 г. в манастира Нямц един габровски книжовник създава литературен труд. Писан дълги години, той ще бъде оценяван от науката като „хроника", превърнала се в „историографско явление, закономерно възникнало в обстановката на своето време". Първата част на сборника е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли", писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо. Афоризмите на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е буквален препис на третото руско издание от 1798 г. на Предсказанията на шестдесетгодишния швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът на Историята е създаден през 1819 г. специално за родното място на Спиридон.
Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София - Часослов от края на ХV век, Служебник и Часослов от средата на ХVII век.
Най-ранната старопечатна книга, включена в изложбата е руска църковна книга Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга - Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Представени са издания на различни езици - руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски. Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги свидетелстват за вкусовете на епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарасналото национално самосъзнание през Възраждането, завършва Даниела Цонева..
