Пред паметника на Чардафон в Габрово Иван Христов, уредник "Нова и най-нова история" в Регионален исторически музей-Габрово, произнесе официалното слово, посветено на 131 години от Съединението на България с Източна Румелия.
Уважаема г-жо Кмет,
Уважаеми г-н Заместник Областен управител,
Уважаеми габровци ,
Уважаеми гости от гр. Сурдулица, Сърбия и гр. Измаил, Украйна,
Днес отбелязваме годишнина от едно паметно събитие в българската история - Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Този акт може да се нарече съвсем спокойно самостоятелно българско дело и първа успешна акция за осъществяване на националния идеал. Той разкрива твърдото желание на българите да постигнат национално единство.
Връщайки се към предисторията на събитията от онова време, виждаме, че 1878 г. ознаменува началото на нов период в българската история. Пред новоосвободената нация се разкриват хоризонтите на самостоятелното държавно съществуване, на съзидателен труд и приобщаване към европейския свят. Заедно с радостта и въодушевлението обаче идва и разочарованието от решенията на Великите сили. На Берлинския конгрес през лятото на 1878 г., картата на Балканите е прекроена. Най-засегнати са българите, тъй като техните територии са разпокъсани.
Борбата за съединение на Княжество България и Източна Румелия, започва веднага след като стават известни клаузите на Берлинския договор. В целия кипеж на хора, думи и събития - Габрово дава своя принос към това общобългарско дело. Габровският комитет "Единство", с касиер Христо Конкилев, няколкократно изпраща оръжие за Източна Румелия.
Един от моментите в хода на подготовката на Съединението, който изиграва важна роля за успеха на делото е паметното тържество на връх Бузлуджа на 21 юли 1885 г. по повод годишнината от геройската смърт на Хаджи Димитър.
Габровецът Стефан Мускуров чете пред представителите на Княжеството писмото призив на прославения майор Райчо Николов. В нощта на 5 срещу 6 септември в гр. Пловдив с помощта на войската, Голямоконарската чета, под водителството на габровеца Продан Тишков - Чардафон, сваля правителството на Източна Румелия и се провъзгласява Съединението. За Чардафон са изписани много редове.
Неговата роля в тези събития е безспорна. Захарий Стоянов посвещава на Чардафон книга, в която го определя като „човек варен и кален българин". В последвалите събития обаче, има още много полузабравени имена на габровци.
На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг е посрещнат в Габрово с овации на път за Пловдив.
Занятията в Априловската гимназия се прекратяват и на следващия ден настоятелството на ученическото дружество "Седянка" започва да обсъжда въпроса, как трябва да се реагира в подкрепа на това патриотично дело. Малко по - късно в Даскал Цвятковото школо се записват почти всички ученици от по-горните класове. Само за броени часове се сформира ученическия легион в Габрово с ръководител гимназиалния учител Стефан Ватев.
В последвалата Сръбско-българска война за защита на Съединението, освен учениците от Габрово, своя принос дават и опълченците доброволци от гражданската чета "Любен Каравелов". В трудния за България момент след обявяване на войната пръв военен министър българин става габровецът майор Константин Никифоров На него се дължи както цялостното осигуряване на войската, така и организирането на отбраната на Северозападната граница.
Редица прославени личности от Габрово и Габровско изпълняват отговорни функции: Христофор Хесапчиев - помощник на началник щаба на българската армия, Никола Петров - Балканеца - командир на 4-ти пехотен Плевенски полк, впоследствие началник на Сливнишкия отряд, Никола Марков Рязков - командир на 6 - та батарея и 2-ри артилерийски полк Цанко Кавалов- командир на 2 -ра опълченска дружина и др. В тези дни на самоотвержена борба за защита на най-българското дело - Съединението - редица габровци оставят костите си на бойните полета.
Актът на Съединението е продължение на борбата на българите от двете страни на Стара планина за национално и държавно обединение. То създава добри условия за бързо политическо, социално икономическо и културно развитие на нацията, а значимостта на България в европейската политика значително се повишава. В заключение: Да вярваме, че важните поуки от 6 септември 1885 г. са вече извлечени.
Дай Боже занапред да сме задружни и сплотени, както нашите предци осъществили Съединението! Честит празник!
