Проф. Стоян Малешков от „Виртуална и разширена реалност” - лабораторен комплекс на София тех парк, заедно с членове на екипа си представи в „Етър”-а разработки на виртуална и разширена реалност.
Сътрудничеството с музея даде възможност да бъдат създадени приложения на много добро качество, уникални за страната, които бяха показани в края на миналата година на изложение в предградията на Париж.
„Работата ни се възприе много добре и това ни даде основание да продължим да разработваме съответните методи и приложения”, каза проф. Малешков.
Пред екип на „Етър”-а бяха представени две от разработките. Основната идея е публиката да види тази страна от музея, която е трудно да бъде представена в реалността. Средствата на виртуалната и разширена реалност дават възможност за това.
Проф. д-р Малешков
Първото приложение е за Шарландийската работилница в музей „Етър”, а второто – създадено специално за изложението в Париж, показва как се работи със струг, задвижван от вода.
От екипа на лаборатория „Виртуална и разширена реалност” допълниха, че едва ли един посетител, който няма специална предварителна подготовка, може да бъде допуснат до работа с определени инструменти или със стари съоръжения. Приложенията с виртуална и разширена реалност позволяват не само това да се случи, но и да бъде безопасно – както за хората, така и за механизмите, да забавлява и да служи за обучение.
Приложението дава възможност на хората преди да направят посещението си в музея, да имат информация какво преживяване ги очаква. Това е вариант за популяризиране на институцията и провокация за привличане на повече посетители.
Три виртуални стаи са готови в момента. Помещението със занаята тъкачество е въвеждащо и в него има най-малко интерактивност. Идеята е хората да свикнат с виртуалната реалност, да се огледат и да усетят тази среда. Във виртуалната стая за бакърджийство и грънчарство интерактивността нараства.
Тук може да се вземе бардуче, да се надуе и да се чуе звук. На третото ниво е разположен струг с въртяща се заготовка, където човек да изработи избран предмет, виртуално разбира се. Допълнително разположен лост, който може да се задвижи с ръка, симулира увеличение на скоростта, чрез пускане на повече вода.
Разбира се всичко това е във виртуалния свят. Но кой може да каже, че и той не е реален? Нали все пак го преживяваме?
Движенията на човек изглеждат доста странни. Той е в свят, който няма много общо с този, който приемаме за истински. Във виртуална реалност е. Забавно е да си там, а в същото време лесно се учат много неща. Движенията на човек биха били странни за наблюдаващия, ако нямаше разположен наблизо монитор, който позволява на повече хора да видят преживяванията във виртуалната реалност. Така скучаещи няма и всеки усеща съпричастност.
