По време на документалното и теренно проучване при подготовката на проекта „Как се вади шарлан” бяха открити интересни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можаха да намерят място в обновената експозиция в Шарланджийската работилница на ЕМО „Етър”. Росица Бинева - уредник отдел „Занаяти”, представя някои от тях.
13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, благодарение на пренасянето им от село Енина в „Етър”-а
До началото на ХХ век в много области от страната населението използва само растително масло, произведено от орехи, сусам и лен. В България слънчогледът е пренесен след Освобождението от Русия, но отглеждането му като земеделска култура започва едва след 1918 година. За кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.
Пътят на Росица Бинева към забравеното минало я отведе в град Шипка
В своите проучвания Петко Китипов - изследовател на занаята шарланджийство, пише: „Спомням си как едва към 1925 година обработването на слънчоглед се разпространяваше в софийските села и шопите с удовлетворение разбираха, че „вампирското плашило” (слънчоглед – б.а.) давало и „благина”... В началото на ХХ век по дворовете отглеждат по едно-две стъбла слънчоглед и есенно време, когато узрее питата го поставят на къщната врата, за да пази дома от вампири.”
Китипов разказва, че когато нощем вампирът дойде, за да влезе в къщата вижда питата и започва да брои зърната в нея, обърква се, пак започва и така докато пропеят петлите и той трябва да изчезне.
Друг пример, който дава този изследовател е свързан с просвещаване на селското население. Китипов публикува текст в Земеделски календар от 1914 година. В него агроном съветва земеделците да засяват слънчоглед: „защото дава масло, което даже може да се употреби и за ядене”.
Росица Бинева прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало
Преустройват експозицията в статичната Шарланджийска работилница на „Етър”-а
(Държавен архив – Стара Загора) фонд 1441, а.е. 73, архив на П. Китипов.
Материалът е изготвен от Росица Бинева, уредник „Занаяти” в ЕМО „Етър”
13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, благодарение на пренасянето им от село Енина в „Етър”-а
До началото на ХХ век в много области от страната населението използва само растително масло, произведено от орехи, сусам и лен. В България слънчогледът е пренесен след Освобождението от Русия, но отглеждането му като земеделска култура започва едва след 1918 година. За кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.
Пътят на Росица Бинева към забравеното минало я отведе в град Шипка
В своите проучвания Петко Китипов - изследовател на занаята шарланджийство, пише: „Спомням си как едва към 1925 година обработването на слънчоглед се разпространяваше в софийските села и шопите с удовлетворение разбираха, че „вампирското плашило” (слънчоглед – б.а.) давало и „благина”... В началото на ХХ век по дворовете отглеждат по едно-две стъбла слънчоглед и есенно време, когато узрее питата го поставят на къщната врата, за да пази дома от вампири.”
Китипов разказва, че когато нощем вампирът дойде, за да влезе в къщата вижда питата и започва да брои зърната в нея, обърква се, пак започва и така докато пропеят петлите и той трябва да изчезне.
Друг пример, който дава този изследовател е свързан с просвещаване на селското население. Китипов публикува текст в Земеделски календар от 1914 година. В него агроном съветва земеделците да засяват слънчоглед: „защото дава масло, което даже може да се употреби и за ядене”.
Росица Бинева прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало
Преустройват експозицията в статичната Шарланджийска работилница на „Етър”-а
(Държавен архив – Стара Загора) фонд 1441, а.е. 73, архив на П. Китипов.
Материалът е изготвен от Росица Бинева, уредник „Занаяти” в ЕМО „Етър”
