Журналистът от Дарик Валентина Добринчева представи новата си книга „Посвещение" /поезия в проза/ пред близки, приятели и почитатели на изящното слово. Това бе една вълнуваща среща с "Градския фенер, с Народа на кокичетата, Кърлежаните, Малката рибка слънчовка, Ажурната скала, Потокът с неговите обожателки, Мадам Шипка, Един различен добряк, Ясеновата гора."
Това е втората авторска изява на Валя след стихосбирката й „Шипка“, излязла през 2010 година.
Книгата е илюстрирана от Радостина Милушева, редактор е Уляна Андреенко. Издателството е „Литературен форум“.
„Изключително асоциативно е мисленето на авторката. Тя пресътворява света по някакъв необикновен, откривателски начин, при което незабележимото и тривиалното се превръща в ярко, изненадващо и очароващо. Голямо удоволствие доставя умението на Валя да прави неочаквани метафорични препратки към различни пластове на битието…..“ /Уляна Андреенко/
„С текстове като тези на Валя Добринчева разбираме колко е богат невидимият свят на съзерцанието, колко много гледки има едно и също нещо, как окото на твореца може да види в едно цвете безкрайния свят на природата. Да ни вмъкне в мисли, които никога не са ни идвали на ум. Това са животинки, клонки, растения, тревички, птици, които са ни втръснали и с досада отбягваме, които изобщо не забелязваме, но всяко от тях си има своето място в общата картина на нашата хармония……. стига да имаш очи да видиш. Точно тези очи ни дават поетичните текстове на авторката….“ /Сашо Серафимов/
Уляна Андреенко, снимка: Дарик Добрич
„Струва си да тръгнете по стъпките на Доби, по нейните пътеки, криволичещи в горски шубраци, минаващи през слънчеви поляни, есенни треви и снежни преспи, за да се срещнете с народа на кокичетата, с кърлежаните, с мадам шипка, да усетите гъбената революция, плодовия парфюм на дивите овошки и геометрията на щастието.
Някак леко се върви по тези пътеки и се диша с пълни гърди. А в края на пътуването след последната страница остава усещането за доволство, тъга, усмивка и печал едновременно. И благодарност за това, че „си бил на точното място в точното време и не си се отказал”. „И си уловил момента. И после си пуснал момента да си отиде. Като хората, които обичаш…” /Таня Топалова/
Валентина Добринчева е родена на 2 юли 1976 г. в град Добрич. Живее от 2003 г. постоянно в Добрич. Работила е като администратор на информационния портален сайт Добрич.ком, главен редактор на вестник “Антимовски хан” – областен месечник за животопис и култура, издание на Сдружение на писателите – Добрич. Понастоящем е в редколегията на новото списание „Антимовски хан". От 1 януари 2009 г. е член на екипа на Дарик радио Добрич като журналист.
Из книгата: „Този човек дяла всеки ден, цяло лято, оградата си. Прави я от натрошени парчета тухли, камъни, плочи. Те се виждат изпод мазилката, с която ги облича. Зидът не е плътен, а от онези ниските, с издигащи се през метър-два колони, между които по-късно се слагат дъски, мрежа, преплетени клони от габър или каквото се намери. Всеки ден, щом мина оттам, той е край пътя, на оградата и работи. Гол до кръста, прегорял от слънцето – озлобен добряк, който търси спасение...“
