От 18.00 часа в Огледална зала „Нели Божкова" ще бъде представена новата колекция разкази от Ангел Веселинов - „Лебедова приказка". Книгата излиза посмъртно, но е подредена и подготвена от автора, като са вмъкнати допълнително още няколко разказа. Сборникът е финансиран по програмата за книгоиздаване на Община Добрич. В премиерата ще участват Фолклорен ансамбъл „Добруджа" с ръководител Стоян Господинов, и актьорът Валентин Андреев -Рафе.
Ангел Веселинов е роден на 1 юни 1959 г. в село Долни Лом, Белоградчишко. Завършил е ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", специалност българска филология. Работил е като журналист и преподавател по български език и литература. Автор е стихосбирките "Ранени гълъби"/1995/ и "Вендета"/1997/, романа "Мътни времена"/1997/, второ издание /1999/, книга с разкази и публицистика "Така беше" /2000/, пиесата „Приказка за свободата" и на поетично-белетристичната повест "Не плачете моля ви за мен" /2006/. През 2009 г. издава двутомник избрани съчинения, лирика и проза - „От гняв и обич изнемогвам" и „Мили роде" . Последната му поетична книга носи заглавие „59". Отиде си през август 2015 г.
Ето какво пише за „Лебедова приказка" историкът Цветан Сашев, който ще говори на събитието: „Книга, която за пореден пьт ни среща с един искрящ, пенлив и самобитен талант от сьрцето на Торлакия - Долни Лом. Там, кьдето зьберите на Балкана пронизват небето, а сльнцето се е скрило уплашено от своята безпомощност. Но всьщност именно оттам - от недрата на планината извира река от светлина и малцина са тези които могат да устоят на нейната мощ и да я предадат на другите - като вода в шепата на дете. В спектьра сред вьлшебни нюанси Ангел Веселинов ни разказва простички наглед истории, обагрени в пурпур и обсипани с рубини. Читателят ще се докосне до разкази, преврьщащи се в притчи."
Ето как започва един от разказите - „Сватба без булка":
„Понякога си мислим, че времето, в което живеем, е много динамично, интересно, напрегнато и многолико, че сетивата ни са изострени и светкавични, че мозъците ни са усложнени и мощни, жадни за проникването и в най-закътаните тайни, обладават ни страховити и невероятни теории, енергии, превъплъщения. Всяка изтекла минута веднага се превръща в история, отлита в сметището на миналото, на скуката и непотребността. Създава се впечатлението, че предците ни са били нещастни и неуки, примитивни и посредствени хора. А истината е, че в стремежа си към съвършенство хората се превърнаха в същества, които станаха жертва на собствения си егоизъм, нарцисизъм и надменност. Промениха се в същества, които са програмирани да изпълняват команди на някакви си модерни технологии и заприличваха един на друг като продукти на огромен мобилен контейнер - алчни, жестоки, самонадеяни и парфюмирани.
Въпреки това, вървейки по невидимите дюни на тази побъркана от самота и безразличие пустиня, аз отвреме-навреме попадах в някой забравен оазис и спирах под сянката на няколкото му оцелели дървета, присядах, за да си почина под сянката им и да напличкам лицето си с животворна водица, да пийна човещина от нея и да послушам вълшебните приказки на бъбривите птичета за отминали любови и веселия. Ще ви разкажа една от тях дума по дума така, както съм я запомнил - с архаичния ѝ език, в тогавашната нравствена атмосфера и с тогавашната крина за човечност."
